Моята истина гледа с моите очи, слуша с моите уши, говори с моята уста. Не мога да сменя нито очите си, нито ушите си, нито устата си...
Постинги в блога
29.12.2010 00:30 -
Ч Н Г!
ЧЕСТИТИ НОВОГОДИШНИ ПРАЗНИЦИ, ПРИЯТЕЛИ!
НЕКА ЖИВОТЪТ НИ БЪДЕ ЛЕК КАТО СЪНЯ НА НЕВИННО ДЕТЕ!
НЕКА БЪДЕЩЕТО НИ ПРЕГЪРНЕ С ЛЮБОВ!
НЕКА ЖИВОТЪТ НИ БЪДЕ ЛЕК КАТО СЪНЯ НА НЕВИННО ДЕТЕ!
НЕКА БЪДЕЩЕТО НИ ПРЕГЪРНЕ С ЛЮБОВ!
06.10.2010 19:35 -
ПЪТЯТ НА ВОДАТА
валях над теб от небесата
с пролетно вдъхновение
но ти не беше земята
предназначена за мене
напоих безплодието
напоих безнадежността
03.10.2010 01:13 -
П Р О М И С Ъ Л
половината човечество спи
и сънува кошмари
другата половина будува
и се носи в облаците
нощта и денят са несмесими
и сънува кошмари
другата половина будува
и се носи в облаците
нощта и денят са несмесими
01.10.2010 00:09 -
1 октомври - ден на Поезията! Честито!
РАЗЛИЧНО ДИШАНЕ
поезията може всякак
да се роди и да умре
в това е нейната необяснимост
тя е въздух който дишаме различно
веднъж за да живеем
друг път да усетим чистотата
28.09.2010 22:08 -
НЕБЕСАТА В МЕН
езикът има свой
живот мистичен
ние
мислим че намираме
а всъщност ни намират
думите
изгубила се бях
по пътя към една идея
в безкрайното им търсене
от небесата в мен
се спусна ято
неочаквано
и трябващите думи
огласиха
своите опразнени гнезда
24.09.2010 00:25 -
НА ВИЛИ
дъждът пристигна
поразходи се в градината
и отцеди косите си
в лехите цветни
сега се полюлява
върху гърба на вятъра
далече някъде
през девет години
в десета
13.04.2010 22:35 -
ЩЕ СЕ ВИДИМ ОТНОВО! ОБИЧАМ ВИ!
28.02.2010 19:26 -
На всички приятели и най-вече на Мартиники и Мартито!
17.02.2010 19:34 -
18 ФЕВРУАРИ - ДЕН НА ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
С В Я Т А К Р Ъ В
В памет на Васил Левски
Луна, звезди, любовен шепот в мрака...
Какво невинно щастие, о, боже!
Но който над трупа му не е плакал,
не е разбрал, че то е невъзможно
без тази свобода, която трябва
на всички ни еднакво по земята.
Затуй че я ценя наравно с хляба,
те благославям! И благодаря ти!
Ах, Свободата! Сладката! За нея
не стига само кръв да се пролее.
Тя трябва да се отстоява смело
от живите останали - на дело!
Но делото! Но делото - това е
не просто работа за чест и слава.
Борба е то, и то каква борба е!
С властта на егото - саморазправа.
Да се стопиш сред тези милиони,
които тихо бъдещето зидат.
Тук няма кой да ти кове закони -
ти сам си и везната, и Темида.
Така ли е, Апостоле? Аз зная -
рекъл би, ако беше жив,: "Така е!"
Макар и най-достойният за трона,
единствен ти не пожела корона!
Единствен ти прозря, че не с имане
човекът може по човек да стане.
Човещината, святата, се ражда
от ситост не, а от духовна жажда!
Но жаждата! Но жаждата - това е
не просто порив, не ентусиазъм.
Борба е тя, и то каква борба е! -
нетленното от тленното да пазим.
Все още на глава от населението
се раждат по не знам си колко юди.
И губят пак, и губят поколенията
най-преданите си безсмъртни люде.
Сега е нощ. Децата кротко дишат
в прегръдката ми сложили главички.
Навън е лято, на липи мирише
и като в рая е спокойно всичко.
Но всичкото едва ли е всемира
на мисълта ми будна и тревожна.
Пак някой някъде е сам, умира -
и няма кой смъртта му да отложи!
Пак някой някъде, като тогава,
но с други средства и под друго име
главата му за своята продава -
и той е наш! - Апостоле, прости ми...
Менят се времената - с нова мяра
предателството трябва да се мери.
Умре ли то, в една едничка вяра
ще се сберат различните ни вери.
Нали тогаз, Апостоле, копняла,
душата ни ще вкуси идеала?
Когато мислим и работим дружни -
на себе си и на земята нужни!
Аз нямам друга дарба - имам слово.
Аз нямам друг учител - имам тебе.
Не чаках да ме храни наготово
родината като ревливо бебе.
Но питам се сега, навръх живота:
със стиховете си какво й казах?
Успях ли малко, па макар на йота
да променя вселената на Аз-а?
Проправих ли поне една пъртина
през преспите на ледната забрава?
Не нося ли и аз греха, че стине
на паметта ни живата жарава?
Но питам се ( защото те прегърна
душата ми ): достойно ли живеем?
Очите ти сега ако ни зърнат,
дали сълза на гордост ще пролеят?
Или ще бъде същата сълзата,
която под клепача ти замръзна
през онзи февруарски ден, когато
да видиш истината първи дръзна:
Народът български ще се въземе,
историята своя ще разлисти,
но ще се слее с истинското време,
когато сам, до дъно се пречисти!
Ах, Свободата! Сладката! За нея
е подвиг да умреш - и да живееш!
Мечта е тя, и то каква! - чиято
заветна цел е да живееш свято!
Апостоле, разбра се, че на книга
свободни да се наречем не стига.
Не стигат само клетвените думи,
че ще вървим по чистите ти друми.
Отново като първолаци учим,
че Свободата има измерения.
Не е свободен, който е заключил
правата си, от нея наследени.
Не е свободен, който е скъперник
и се пести за лични интереси.
Такъв дома си няма за зачерни
за черните очи на неизвестното.
А неизвестното, като тогава -
и още повече! - от нас изисква
да се прежалим, без да обещава
награди и отличия за риска...
В живота всеки сам народ си носи
световните и своите въпроси.
И всеки сам по своему си страда,
под тежкия им кръст когато пада.
Родината е жива - вкусен хляба.
Но в нас започва нещо да се къса...
Ела, Апостоле, сега ни трябва
кръвта ти свята! Утре ще е късно.
СТОЯНКА ГРУДОВА
Бургас, Литературно-художествен алманах "МОРЕ" - бр.1,2/1988год.
В памет на Васил Левски
Луна, звезди, любовен шепот в мрака...
Какво невинно щастие, о, боже!
Но който над трупа му не е плакал,
не е разбрал, че то е невъзможно
без тази свобода, която трябва
на всички ни еднакво по земята.
Затуй че я ценя наравно с хляба,
те благославям! И благодаря ти!
Ах, Свободата! Сладката! За нея
не стига само кръв да се пролее.
Тя трябва да се отстоява смело
от живите останали - на дело!
Но делото! Но делото - това е
не просто работа за чест и слава.
Борба е то, и то каква борба е!
С властта на егото - саморазправа.
Да се стопиш сред тези милиони,
които тихо бъдещето зидат.
Тук няма кой да ти кове закони -
ти сам си и везната, и Темида.
Така ли е, Апостоле? Аз зная -
рекъл би, ако беше жив,: "Така е!"
Макар и най-достойният за трона,
единствен ти не пожела корона!
Единствен ти прозря, че не с имане
човекът може по човек да стане.
Човещината, святата, се ражда
от ситост не, а от духовна жажда!
Но жаждата! Но жаждата - това е
не просто порив, не ентусиазъм.
Борба е тя, и то каква борба е! -
нетленното от тленното да пазим.
Все още на глава от населението
се раждат по не знам си колко юди.
И губят пак, и губят поколенията
най-преданите си безсмъртни люде.
Сега е нощ. Децата кротко дишат
в прегръдката ми сложили главички.
Навън е лято, на липи мирише
и като в рая е спокойно всичко.
Но всичкото едва ли е всемира
на мисълта ми будна и тревожна.
Пак някой някъде е сам, умира -
и няма кой смъртта му да отложи!
Пак някой някъде, като тогава,
но с други средства и под друго име
главата му за своята продава -
и той е наш! - Апостоле, прости ми...
Менят се времената - с нова мяра
предателството трябва да се мери.
Умре ли то, в една едничка вяра
ще се сберат различните ни вери.
Нали тогаз, Апостоле, копняла,
душата ни ще вкуси идеала?
Когато мислим и работим дружни -
на себе си и на земята нужни!
Аз нямам друга дарба - имам слово.
Аз нямам друг учител - имам тебе.
Не чаках да ме храни наготово
родината като ревливо бебе.
Но питам се сега, навръх живота:
със стиховете си какво й казах?
Успях ли малко, па макар на йота
да променя вселената на Аз-а?
Проправих ли поне една пъртина
през преспите на ледната забрава?
Не нося ли и аз греха, че стине
на паметта ни живата жарава?
Но питам се ( защото те прегърна
душата ми ): достойно ли живеем?
Очите ти сега ако ни зърнат,
дали сълза на гордост ще пролеят?
Или ще бъде същата сълзата,
която под клепача ти замръзна
през онзи февруарски ден, когато
да видиш истината първи дръзна:
Народът български ще се въземе,
историята своя ще разлисти,
но ще се слее с истинското време,
когато сам, до дъно се пречисти!
Ах, Свободата! Сладката! За нея
е подвиг да умреш - и да живееш!
Мечта е тя, и то каква! - чиято
заветна цел е да живееш свято!
Апостоле, разбра се, че на книга
свободни да се наречем не стига.
Не стигат само клетвените думи,
че ще вървим по чистите ти друми.
Отново като първолаци учим,
че Свободата има измерения.
Не е свободен, който е заключил
правата си, от нея наследени.
Не е свободен, който е скъперник
и се пести за лични интереси.
Такъв дома си няма за зачерни
за черните очи на неизвестното.
А неизвестното, като тогава -
и още повече! - от нас изисква
да се прежалим, без да обещава
награди и отличия за риска...
В живота всеки сам народ си носи
световните и своите въпроси.
И всеки сам по своему си страда,
под тежкия им кръст когато пада.
Родината е жива - вкусен хляба.
Но в нас започва нещо да се къса...
Ела, Апостоле, сега ни трябва
кръвта ти свята! Утре ще е късно.
СТОЯНКА ГРУДОВА
Бургас, Литературно-художествен алманах "МОРЕ" - бр.1,2/1988год.
Покланям се пред паметта му!
РАЗГОВОР С ВАПЦАРОВ
"За мъката - не щем награди..."
Не щял си ти, но друг е искал.
Дойде денят и той извади
на показ мъката потискана.
"Разстрел, и след разстрела червеи."
Нима е толкоз просто и логично?
Та той си е спасявал чергата!
А ти след вярата си тичал!...
Борбата е безмилостно жестока."
Разбирам думите ти прости.
Но той дочаква на живота срока -
и спи спокойно върху твойте кости!
"Борбата, както казват, е епична."
Нима и свободата е такава?
Не знам, поете. Знам, че те обичам!
И още - че борбата продължава...
Стоянка Грудова
РАЗГОВОР С ВАПЦАРОВ
"За мъката - не щем награди..."
Не щял си ти, но друг е искал.
Дойде денят и той извади
на показ мъката потискана.
"Разстрел, и след разстрела червеи."
Нима е толкоз просто и логично?
Та той си е спасявал чергата!
А ти след вярата си тичал!...
Борбата е безмилостно жестока."
Разбирам думите ти прости.
Но той дочаква на живота срока -
и спи спокойно върху твойте кости!
"Борбата, както казват, е епична."
Нима и свободата е такава?
Не знам, поете. Знам, че те обичам!
И още - че борбата продължава...
Стоянка Грудова
11.10.2009 11:30 -
ЗА ДЕЦАТА С ЛЮБОВ!
20.09.2009 22:36 -
РАЗПЪНАТ ВЯТЪР
Което разумът ми връща,
сърцето го пилее.
И всеки ден едно и също -
пожънвам, за да сея.
Което се роди в сърцето,
от разума погива.
И всеки миг в небитието
дъхът ми си отива...
Разпънат, вятърът без сили
си търси място лобно.
Разпъната душа, не си ли
на вятъра подобна?
