Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
когато чета все същото речно корито все нова и нова вода понякога идва и живата
Автор: troha Категория: Поезия
Прочетен: 163050 Постинги: 86 Коментари: 780
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8  >  >>
Крета старицата. Под обувките й
тротоарът е стъклено гладък.
Тичат край нея пухкави
дечурлига - пързалят се, падат.

По мокрите им дупета шушлекът
е корясал и скърца меко.
Спира старицата, слуша ги
и на сърцето й става леко.

Радост... Разпрегнати кончета!
Утре ще бършат сополките.
Пак ще ги тъпчат с бонбончета
против кашлица и грипни болки.

Бавно поема нататък -
тъмна като катафалака...
Живот ли си? Толкова кратък!
Една януарска пързалка...
Категория: Изкуство
Прочетен: 1396 Коментари: 16 Гласове: 0

Мъжеството пак поскъпна.
Примка-невидимка е обхванала 
шиите ни с пръсти тънки -
и души. Прави му сметка,
ако си живял наопаци.
Ако си мечтал за златна клетка
някога, летейки в облаците.
Ако си пестил любов и огън,
за да си богат на слава.
Ако предпочиташ да си виторог 
овен вместо бодлива крава...
Простете. 
                   Но тече, тече присъдата -
без въздух бавно да изстиваме.
И само силен който бъде,
ще доживее амнистиране...

Категория: Изкуство
Прочетен: 1508 Коментари: 18 Гласове: 0
- ........................!
Понечих да му отвърна, но той ме прекъсна:
- .......................!!!
Замлъкнах.  Продължих да го слушам.
В гласа му имаше нещо от патоса
на дете, разказващо приказка...
Категория: Изкуство
Прочетен: 1414 Коментари: 18 Гласове: 0
18.12.2008 19:34 - К Р Е Д О
Нека съм прозрачна и чуплива -
всеки има своето оръжие.
Аз например мога да убивам
с бистър поглед, ако ме излъжат.

Нека съм наивна и първична -
всеки има своя философия.
Аз например мразя да обкичвам
с финтифлюшки простите си строфи.

Нека съм съвсем обикновена -
всеки има своя смисъл таен.
Аз например знам, че съм родена
не да сложа точка на безкрая.

Не да нося знак за съвършенство -
залудо се кичат знаконосците.
Там, отвъд приемат общо членство
птиците, човеците и смоците...

Радост е за мен да бъда близка
с делничните и сърдечни хора.
Браво, ако майка ми е искала,
раждайки ме, в тях да се разтворя.

В техните сърца, очи и длани -
дребна, неблестяща и без име -
нека съм. И в тях да си остана!
Залог, че изобщо ме е имало.
Категория: Изкуство
Прочетен: 2431 Коментари: 22 Гласове: 1
16.12.2008 21:26 - И Н ТИ М Н О
Дойде време да си кажем,
че нашата любов е разнолика.
Различни майки са ни раждали
и разни гласове в кръвта ни викат.

И въпреки че сме се срещнали,
за да останем неразделни,
едва ли ще умрем безгрешници
върху семейната постеля.

Не проповядвам изневяра -
аз искам де ме имаш цялата.
Но истината е тъй стара -
че се откриваме в раздялата.

Да чакаме ли ден последен,
за да си кажем всичко честному?
Сърцата ни ако са ледени,
кому от нас ще бъде лесно?

Когато всичко е делимо
на този свят, защо обичаме?
Сега е време да те имам -
наяве, не през сън вдовичи...

Не ме е срам да се разголя,
пред теб духа си да разкрия.
Различна съм, уви. Затуй те моля
за прошка и благословия.
Категория: Изкуство
Прочетен: 1796 Коментари: 19 Гласове: 0
Това съзнание ще ме погуби.
Съзнание за родство със земята -
че съм родена, първо, за да раждам,
а после, за да правя всичко друго.

Това съзнание ще ме погуби. 
Съзнание за власт над мен самата -
когато се надигам вулканично,
отдъд небето крачка да не правя.

Това съзнание ще ме погуби.
Съзнание за точните размери
на моя неизпълнен дълг към всичко,
което ме съдържа и ме храни...
Категория: Изкуство
Прочетен: 1266 Коментари: 15 Гласове: 0

Накрая осъзнах:
листът пред мен е
образ на великото търпение!...

Категория: Изкуство
Прочетен: 909 Коментари: 8 Гласове: 0

Избягай от ръцете, от косите ми,
веждите... Но не и от очите ми!

Не бягай, красота, от мен!

Ти - семката на всеки плод,
ти - въздухът, във който сме разтворени,
на слънцето неведомият корен,
към вечността единственият вход...

Не бягай, красота, от мен!

Като земя, от дъждове разлюбена,
без теб аз своя смисъл ще изгубя...

Категория: Изкуство
Прочетен: 1214 Коментари: 10 Гласове: 0
Последна промяна: 09.12.2008 09:55

Не тази любов между мъжа и жената,
не тази любов, която обсебва,
а тази любов, която раздава
на всеки от себе си, е святата.

О, тази любов! - бездомна и ничия,
извън законите на познатото.
От страх и невежество я отричаме, 
а тя е споменът за крилата ни...

Категория: Изкуство
Прочетен: 1682 Коментари: 21 Гласове: 0
23.11.2008 19:58 - К А З У С

Не разбирам твоя език.
Ти моя не ще научиш.
Вероятно с някакъв трик
глухотата ти се отключва.

Но по принцип не съм крадец
да разбивам с взлом вратата.
По всичко личи - не съм спец
в областта на информатиката.

Широко срещан днес проблем:
общуването изчезва.
Науката е твой тотем - 
моят е поезията.

Всеки на коня си язди сам,
по своему галопира.
Само целта е обща: натам,
дето мисълта извира.

Категория: Изкуство
Прочетен: 1309 Коментари: 16 Гласове: 0
20.11.2008 20:25 - Е Л Е Г И Я
Вечерях и ти се отпусна,
лениво и тромаво тяло.
Вечерята беше ли вкусна?
Не знаеш. Не си и разбрало.

Ти просто посягаш грабливо
към хляба - без ум и стеснение.
А някъде в теб мълчаливо
душата не спира да стене.

О, нейният глад е различен
и друга е нейната жажда!
Пред друга храна коленичи
и друга вода я възражда.

Но ти си й кръста и кладата
и дните й земни са твои.
Тя, бедната - тъжна и страдаща,
живее чрез теб, но несвоя.

Свидетели неми отгоре,
звездите ще стиснат клепачи
и тази нощ нейната орис
със сини сълзи ще оплачат...
Категория: Изкуство
Прочетен: 1272 Коментари: 16 Гласове: 0
18.11.2008 19:04 - Д У Ш А
Някъде в ъгъла стърже мишка.
Вън есента се оплаква.
Спят синчетата, топло дишат -
татко им спи в очакване...

Аз над листа съм отново наведена
и ми мирише на кухня.
Нищо, нали по пътеки неведоми
мислите пак ще хукнат.

Мина денят, припечелих за утре,
спържих кюфтета картофени.
Иде нощта и сред думите срутени
свят ще градя - от строфи.

Тъжна душа, без късмет орисана -
дай й поднебие бяло.
Няма да легне един път и хрисимо
сън да сънува в тялото си.

Все не харесва - ни дом, ни прегръдка,
все й е тясно в покоя.
Гони все нещо - типична хрътка.
Боже, пази, че е моя...

Свят ще гради. А светът и нехае -
тленни богатства трупа.
Ето я, спряла, отчаяно лае -
вие пред празна хралупа...
Категория: Изкуство
Прочетен: 1091 Коментари: 10 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: troha
Категория: Поезия
Прочетен: 163050
Постинги: 86
Коментари: 780
Гласове: 3760
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930