Изпружени, телцата ви ухаят
на хвойна и излъчват светлина.
След къпането детската ви стая
е пазва на зелена планина.

Изпитвам щастие, когато спите,
да вляза и с притихнало сърце
да ви погаля нежно по косите
и сложа до челцата ви лице.

Какъв олтар! Пред него сякаш литва
душата ми с отърсени крила.
При вас, деца аз ида на молитва
и изповед за моите дела.

Защото сте началото и края 
на мярката за святост и за грях,
когато влизам в детската ви стая,
изпитвам щастие и малко страх...