От извора на болката 
ти пил ли си, кажи ми?
По тялото ти 
огнен дъжд играл ли е?
В калъп от лед
сърцето ти туптяло ли е?
Висял ли си 
обесен за езика?
От скалпа си
разделян ли си някога?...

От устните ти 
медовина капе
и погледът ти
е безоблачен...

Благословен си!

или живота на другите?
Техните мечти и очаквания,
техните стремежи и желания
са образите в картината.
Аз съм фонът.

Лежа на брега на вселената
и съм в тялото на прашинката,
глождеща нечие око.

Проблеми на възпитанието, 
проблеми на възрастта,
проблеми на самопознанието 
и на мъдростта...

Проблеми, проблеми -
неизброими и тежки,
защото сме временни,
а вечни са грешките ни.

Решим ли завинаги 
всички въпроси, 
най-страшният идва -
въпросът: А после?