Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
когато чета все същото речно корито все нова и нова вода понякога идва и живата
Автор: troha Категория: Поезия
Прочетен: 163050 Постинги: 86 Коментари: 780
Постинги в блога от Ноември, 2008 г.
2  >  >>

Не тази любов между мъжа и жената,
не тази любов, която обсебва,
а тази любов, която раздава
на всеки от себе си, е святата.

О, тази любов! - бездомна и ничия,
извън законите на познатото.
От страх и невежество я отричаме, 
а тя е споменът за крилата ни...

Категория: Изкуство
Прочетен: 1682 Коментари: 21 Гласове: 0
23.11.2008 19:58 - К А З У С

Не разбирам твоя език.
Ти моя не ще научиш.
Вероятно с някакъв трик
глухотата ти се отключва.

Но по принцип не съм крадец
да разбивам с взлом вратата.
По всичко личи - не съм спец
в областта на информатиката.

Широко срещан днес проблем:
общуването изчезва.
Науката е твой тотем - 
моят е поезията.

Всеки на коня си язди сам,
по своему галопира.
Само целта е обща: натам,
дето мисълта извира.

Категория: Изкуство
Прочетен: 1309 Коментари: 16 Гласове: 0
20.11.2008 20:25 - Е Л Е Г И Я
Вечерях и ти се отпусна,
лениво и тромаво тяло.
Вечерята беше ли вкусна?
Не знаеш. Не си и разбрало.

Ти просто посягаш грабливо
към хляба - без ум и стеснение.
А някъде в теб мълчаливо
душата не спира да стене.

О, нейният глад е различен
и друга е нейната жажда!
Пред друга храна коленичи
и друга вода я възражда.

Но ти си й кръста и кладата
и дните й земни са твои.
Тя, бедната - тъжна и страдаща,
живее чрез теб, но несвоя.

Свидетели неми отгоре,
звездите ще стиснат клепачи
и тази нощ нейната орис
със сини сълзи ще оплачат...
Категория: Изкуство
Прочетен: 1272 Коментари: 16 Гласове: 0
18.11.2008 19:04 - Д У Ш А
Някъде в ъгъла стърже мишка.
Вън есента се оплаква.
Спят синчетата, топло дишат -
татко им спи в очакване...

Аз над листа съм отново наведена
и ми мирише на кухня.
Нищо, нали по пътеки неведоми
мислите пак ще хукнат.

Мина денят, припечелих за утре,
спържих кюфтета картофени.
Иде нощта и сред думите срутени
свят ще градя - от строфи.

Тъжна душа, без късмет орисана -
дай й поднебие бяло.
Няма да легне един път и хрисимо
сън да сънува в тялото си.

Все не харесва - ни дом, ни прегръдка,
все й е тясно в покоя.
Гони все нещо - типична хрътка.
Боже, пази, че е моя...

Свят ще гради. А светът и нехае -
тленни богатства трупа.
Ето я, спряла, отчаяно лае -
вие пред празна хралупа...
Категория: Изкуство
Прочетен: 1091 Коментари: 10 Гласове: 0
Суета на суетите -
всичко е суета...
Броими са на всички ни дните -
неброими са на света.

Може утре, дори след мигове
стихия да ни погребе.
Но тъй е дадено - ръст да вдигаме
към едно небе.

Небето - символ на слабостта ни -
съдбовен глас.
Родим се, литнем и там потънем -
във вечността над нас.

Дълбай от рано, дълбай, детето ми,
на битието в пръстта.
Студен е огънят, който свети
в очите на старостта...

Знае майка ти, че те очаква
път необратим.
Наздраве, сине! Изпий си млякото -
и да вървим.
Категория: Изкуство
Прочетен: 777 Коментари: 7 Гласове: 0
15.11.2008 17:28 - К Л Ю Ч
Палитрата на думите владеем.
За миг една картина ще опишем -
със слънчево небе ще я залеем,
ще се раздвижи тя и ще задиша.

И песен-птица можем да извезем -
в човешкото сърце гнездо да свие,
и цвете да изваем... О, поезия! -
как тичаме след нейната стихия.

Но за какво? За празник ефимерен.
За глътка слава, от вина горчива,
че ключ е нужен! - а не сме намерили -
за тайната, която ни укрива...
Категория: Изкуство
Прочетен: 688 Коментари: 6 Гласове: 0
Часът е пет. Трагикомедия.
Подсмърчам в кърпичката носна.
Седя до вас почти на педя
и плещя глупости ядосана.

Потърсих ви - така се иска
единствено вода в пустиня.
Мираж . В очите ви се плиска
небе, изсъхнало до синьо...

Отивайте, където искате!
Поглеждате ме в упор, мрачно.
Обичам ви така неистово,
че просто искам да ви смачкам!

От ревност и обида. Разберете:
не е търпимо да сме чужди!
Не вярвам, делови, заети,
че нямате от мене нужда.

Минута още - няма повече
с очи дори да ви докосна.
Но в името на тази обич,
която беше - безвъпросна

безкористна, добра ( о, боже! -
изглеждам безвъзвратно смешна ) -
сега ви моля да отложите
задачите си крайно спешни.

За малко да ви видя същите -
момчета пак, непресметливи,
безхитростни, просторни, бъдещи..
За миг поне!...Защото си отивам.
Категория: Изкуство
Прочетен: 1756 Коментари: 18 Гласове: 0
11.11.2008 10:37 - Р Е П Л И К А
Днес, когато трябва да сме честни
повече отвсякога и смели,
можем ли Вапцаровото "ресто"
някому в лицето да изстреляме?

Стиска ли ни да ударим в масата -
чак звезди сред бял ден да попадат?
Можем ли по пътища опасни
сиромаси да умрем за правдата?

Думите когато девалвират,
мисълта човешка обеднява.
Кой ще дръзне пръв от панаира
на глупостта да ни спаси тогава?

Ежим се на фактите залостени,
чоплим смело в бутафорни рани.
Кой обаче ще си сложи костите?
Кой от нас апостол ще ни стане?

Имаме ли шии за обесване?
Имаме ли кръв курбан да бъдем?
Днес, когато толкава е лесно -
повече отвсякога - да съдим...


Категория: Изкуство
Прочетен: 950 Коментари: 7 Гласове: 0
Последна промяна: 11.11.2008 10:39
09.11.2008 22:21 - Щ А С Т И Е
Какво си и защо си никой, никой
не е могъл до днес да назове
с най-точно име тебе, многоликото,
дошло от неизвестни светове.

Край сребърен ковчег и гроб раззинал,
когато плачат даже и дърветета,
явяваш ни се - луда птица синя! -
и свиваш си гнездо накрай сърцето ни.

Какви са тези твои измерения?
Каква е тази твоя висша плът?
Че вдигаш от леглото уморения
и хвърляш го към нов, безкраен път.

Че камъкът от тебе оживява
и въздухът престава да тежи...
Но кой за тебе ключ е притежавал
за повече от миг един, кажи?
Категория: Изкуство
Прочетен: 844 Коментари: 10 Гласове: 0
09.11.2008 01:31 - Р И С К

Риск печели - риск губи.
Обичам те, човеко, и толкова.
Винаги ми е било по-хубаво
да пия направо от болката.
Измеренията не са ми пречили
безкрайността да имам за мяра.
И човече да си, и човечище -
по юнашки силно ти вярвам.
В небето на Освиенцим
звездите са още опушени.
Но ето че едно детенце 
под сърцето ми пак е сгушено.
Не винаги непременно
закономерното е логично.
Уви, не е намерено
лекарство за антиличност...

Риск печели - риск губи.
Обичам те, човеко!

Категория: Изкуство
Прочетен: 547 Коментари: 4 Гласове: 0
Последна промяна: 09.11.2008 01:48
09.11.2008 00:34 - В Е Ч Е Р

Никоя врата не ме очаква
Хляб за мене никой не е купил.
Празен, без душа зад мене влакът
глъхне като наниз от хралупи.

Няма ме в немигащия поглед
на влюбен мъж и майка разтревожена.
Увяхват цветовете върху роклята ми
и аз самата ставам куфар кожен.

И чакам на перона тъжно храбра,
нетърсена от никого - а вечер е! -
бездомна вещ... Дано, дано ме грабне
крадец макар, но искам да съм нечия!

Категория: Изкуство
Прочетен: 584 Коментари: 4 Гласове: 0
07.11.2008 21:38 - ЕСКИЗ
Вятърът си върви по пътя.
Корените си лежат в земята.
Небето в морето се къпе
пред очите на птиче ято.

Майка целува рожбата си,
а по алеите в парка
първа любов се разхожда
като бездомно глухарче.

Из въздуха се носи тънко
мирис на кифли пресни.
По релсите чукат звънки
стъпките на експресите.

Ученически хор репетира.
В музея подреждат монети.
Камиони разнасят бира.
А бащи - синове на раменете си!...
Категория: Изкуство
Прочетен: 537 Коментари: 2 Гласове: 0
Последна промяна: 07.11.2008 21:43
2  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: troha
Категория: Поезия
Прочетен: 163050
Постинги: 86
Коментари: 780
Гласове: 3760
Архив
Календар
«  Ноември, 2008  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930