- Здравей! Не чуваш ли как дишам 
в ухото ти и в тънкото вратле
на твоето момченце?
Върхарите ми сочиш и му казваш,
че те са моят връх.
А всъщност 
е съвсем, съвсем обратно. 
Върхът е моят корен!!!
Това е тайната, която ти дължах.
Сега издай я
на моето приятелче и братче.

повтарям си
не вдишвай вечерта

защото мракът 
във вените ти ще се утаи
и утре
за разлика от живите цветя
ще лъхаш на умора
на страх
дори на тлен
надгробна плоча на живота си ще бъдеш

моля те 
не вдишвай вечерта

Беше ден на змии и на гущери.
Откъдето да минех, пролазваха.
Дотогава не бях и допущала,
че ще видя в лицето омразата.

Тези нейни очи приковаващи,
този неин език пепелянков -
от глава до пети осезаваш
изведнъж, че си нищо - сянка!

Мировата ти обич към ближния
като детско балонче се спуква.
И проклинаш съдбата си трижди,
че отровата цял те просмуква!...

Беше ден, в който бях забравила,
че палачът не идва на гости...
О, сърце с незаключена брава, 
оттогава съм те залостила.