В мига, когато безметежно плувам
сред топлото ухание на дом,
внезапно небилото в мен нахлува
през всички сетива със странен взлом.

Разчупена е бравата на скрито
наследство от несбъднати следи:
безкраен свят - незнаен, неизпитван,
несмогнал досега да се роди.

Различна, незапомнена и чужда
на себе си самата преди миг,
в недрата на покоя се събуждам,
разтърсена от неиздаден вик.

Дори в съня не знаят помирение
душа и тяло, тишина и глас. 
Енергия без име - съхранено
отсъствие на съвършенство в нас...