С дъжда си,
със слънцето си,
с облаците,
с вятъра,
с мъглите,
със снежинките,
с луната,
със звездния си поглед,
с тишината
на твоята безкрайност
ме целувай!
Земя съм аз,
отдадена в ръцете ти.
Как искам да роди
сърцето ми от тебе!...
От ден на ден въздухът ми натежава.
Може би е естествено с възрастта.
Може би тялото ми се сближава
с първозданието на пръстта.
Може би това е целесъобразно.
Може би е безсмислено да тъжа.
За неживелите животът е съблазън -
за преживелите е лъжа...
Денят е богат
на слънчеви залежи.
А в нас е сумрак...
"""
С момини сълзи
плаче земята
през пролетта.
"""
Думи без смисъл.
Напуснати от птици
северни гнезда.
"""
Облаците днес
са като драсканици
на малко дете.
"""
Бучицата пръст
в дланта ми не е мъртва.
Ухае живо!
"""
Срещнахме се.
И потече помежду ни
река от чувства.
"""
Наливам вино.
Потапям хапка в него.
Дух и плът в едно...
"""
Катинар виси.
Вратата не говори.
Но къщата -. да.
"""
Отсам и Отвъд.
Огледало в огледало
е безкрайността.
"""
Бягат думите
след мисълта, но често
тя им убягва.
"""
Желанието -
сапунено мехурче
безследно чезне.
"""
Под златно небе
зеленооко море
с бял кичур пяна.
"""
Нищо по-странно:
морето през пролетта
ухае на диня.
"""
Дървета на хълма.
Самотни скулптури
на земния дух.
"""
Пробива пръстта
зеленовърхо семе.
Фалически акт.
"""
Видях любовта -
водата как се губи
в сухия пясък...
"""
Светкавица в мен.
Сърцето ми поряза
писък на дете.
"""
Големи думи.
А страхливо пристъпват
към същността.
"""
Лежа по очи,
вкопчена в земята.
За да не падна.
П Р О Л Е Т Н О
Забравихме очите, очите на небето -
затънали до шия в праха на битието.
А пролет е! Животът приижда с нова сила.
Земята пие слънце, каквото не е пила!...
Не се повтаря нищо и нищо не е трайно.
Ела, в мига да влезем - по юношески тайно.
Под резедата сочна, сред пчелното жужене -
аз цялата съм в тебе, ти целият си в мене!
Природата е мъдра. Нарочно ни повика,
където най е чисто, където въздух блика.
В душата й небесна, до земното й тяло
отново да усетим, че двамата сме цяло...
Ей тези рамене, очи и профили,
ей тези ризи, джинси и пуловери,
ей тези устни, твърди и изпънати,
ей тази стръв да се разкъса тъмното
с един замах - това е фантастично!
...И пак, и пак зад времето надничам.
Зад сетната преграда - там, където
вдървени ще проскърцват коленете
и кокалести пръстите ще стинат
под ледения неизбежен климат
на старостта...
Но днес е празник!
Щастлива съм сега да виждам струните
на младите тела, челата умните
на тези, дето бързат към морето
без страх, че ще залее раменете им.
Край мен прелита пъргавото ято
на юношите и сърцето ми, налято
със сладост, като плод напира
да ме напусне - не за да умира,
а с тяхната стихия да се слее -
защото иска, иска да живее!...