Ей тези рамене, очи и профили,
ей тези ризи, джинси и пуловери,
ей тези устни, твърди и изпънати,
ей тази стръв да се разкъса тъмното
с един замах - това е фантастично!
...И пак, и пак зад времето надничам.
Зад сетната преграда - там, където
вдървени ще проскърцват коленете
и кокалести пръстите ще стинат
под ледения неизбежен климат
на старостта...
                               Но днес е празник!
Щастлива съм сега да виждам струните
на младите тела, челата умните
на тези, дето бързат към морето
без страх, че ще залее раменете им.
Край мен прелита пъргавото ято
на юношите и сърцето ми, налято
със сладост, като плод напира
да ме напусне - не за да умира,
а с тяхната стихия да се слее -
защото иска, иска да живее!...