П Р О Л Е Т Н О

Забравихме очите, очите на небето -

затънали до шия в праха на битието.

А пролет е! Животът приижда с нова сила.

Земята пие слънце, каквото не е пила!...

Не се повтаря нищо и нищо не е трайно.

Ела, в мига да влезем - по юношески тайно.

Под резедата сочна, сред пчелното жужене -

аз цялата съм в тебе, ти целият си в мене!

Природата е мъдра. Нарочно ни повика,

където най е чисто, където въздух блика.

В душата й небесна, до земното й тяло

отново да усетим, че двамата сме цяло...