когато чета
все същото речно корито
все нова и нова вода
понякога идва и живата
Постинги в блога от Септември, 2009 г.
20.09.2009 22:36 -
РАЗПЪНАТ ВЯТЪР
Което разумът ми връща,
сърцето го пилее.
И всеки ден едно и също -
пожънвам, за да сея.
Което се роди в сърцето,
от разума погива.
И всеки миг в небитието
дъхът ми си отива...
Разпънат, вятърът без сили
си търси място лобно.
Разпъната душа, не си ли
на вятъра подобна?
09.09.2009 23:52 -
СТЪЛБА
Зад мен е дълга стълба от години.
О, как е силуетът й отвесен!
Над мен са стъпалата неизминати -
незнайно колко до върха небесен...
Все по-дълбоко детството остава,
като око на кладенец ме гледа.
Изкачвам с мъка сетната октава
на многогласния живот безследен.
Плътта се стапя. Паметта изгаря.
Най-хубавия стих не съм написала...
Дано изкачването се повтаря!
Смъртта не може да е край на смисъла!
О, как е силуетът й отвесен!
Над мен са стъпалата неизминати -
незнайно колко до върха небесен...
Все по-дълбоко детството остава,
като око на кладенец ме гледа.
Изкачвам с мъка сетната октава
на многогласния живот безследен.
Плътта се стапя. Паметта изгаря.
Най-хубавия стих не съм написала...
Дано изкачването се повтаря!
Смъртта не може да е край на смисъла!
