моята дъщеря е във втори клас, тя все още не чете сериозна литература, честно казано не съм мислила все още за това, защото смятах, че й е рано. само малки разказчета има в читанката си, и стихотворения. в действителност са представени много основни български и чуждестранни автори, но на този етап това запознаване на децата с литературата е откъслечно, като капка в морето. нормално е, защото е само във втори клас, и това е самото начало. има един проблем, който според мен е много съществен-липсата на интерес у децата, да четат сериозна литература. това има връзка с диалога с децата, по -точно липсата на такъв. най напред от родителите, естествено, а също и от педагозите.
за мен, като родител, диалогът е най-важното в отношенията ми с децата ми. смятам, че винаги най-важното е този, който води диалога с детето-било родител, или учител, да намери подход, чрез който да спечели интереса на детето.
и е изключено нещата да бъдат поставени на основата на "трябва" това или онова...забелязвам, че в такива ситуации децата биват отблъсквани, дори и да се опитваме да им предложим нещо хубаво. "трябва да четеш, трябва да пишеш, еди какво си е задължително да го научиш."..и други такива неща, отвращават децата и те загубват интерес и да четат, и за каквото и да било нещо, свързано с училищната дейност.
но това може би е встрани от въпроса ти.
а за детската литература, по мои наблюдения, не се познават истински качествените произведения, много ценни неща вече са забравени, и аз не знам защо. ако се намери начин децата да бъдат спечелени, заинтригувани...но това не всеки педагог го може, нужен е специален подход, дори дарба. и рядко се срещат в днешни дни педагози, които да "спечелват" децата по този начин. нужно е...по-особено сърце у педагога. и аз рядко съм имала такива учители. те се различават от общата маса педагози. трудно ми е да го обясня в момента, а и ще стане много дълго.
относно нещата, които децата учат в училище, имам чувството (може и да греша), че училищните програми стават все по-"отнесени', предлагат се все по-неадекватни материали, включително и литература. струва ми се, че основните и именно ценните неща остават на заден план. наистина един адекватен педагог може много да промени...

Наблюденията ти са верни. Всичко опира до традициите в семейната среда и до човешките и професионални качества на педагога. Рядко обаче всички тези фактори съвпадат напълно. И все пак най-много си зависи от природата на самото дете. Едно е ранозрейка, друго - късна круша. Аз лично смятам, че най-важното условие е да има наличие на природна наклонност и достъп до качествена литература. Четенето се усилва с четене. Но си права: не с "трябва", а по естествен, занимателен начин. Е, бихме могли и трактат да развием, но нека спрем до практиката. Да пожелаем творчески настроени учители за децата ни, а за родителите - свободно време да пообиколят книжарниците и да потърсят в пребогатата шарения подходящи детски четива на чист, ясен, емоционален и забавен език. И после да поседнат заедно с децата си да почетат.Натоварваме училището с повече очаквания, отоклкото то като институция може да удовлетвори.И все по-трудно ще му става.Мисля, че футуролозите са открили тенденцията семейството да се заседява повече в дома си около компютрите и това е една добра страна на цивилизацията. Работното място вкъщи ще уплътни връзките между родителите и децата и ще се родят нови добри традиции. Четенето няма да спре. А иманентната нужда на човека от общуване ще надделее над индивидуализма и самотността. И диалогът /вкл.с книгата/ няма да спре.Звучи утопично, но много искам да вярвам в това!

може да звучи утопично, защото животът ни обикновено е доста напрегнат и натоварен, подложени сме на постоянен стрес и едва смогваме с всичко...и децата се явяват като някакъв страничен елемент в живота ни, и често биват оставяни "на самотек". което, смятам, е много вредно за тях, защото те имат определени нужди, а ние понякога или нямаме време, или сме уморени...за да можем да бъдем до тях, не само е нужно да ги обличаме и храним, но и да сме до тях в истинския смисъл на думата-да ги познаваме.
за мен всичко е въпрос на приоритети. аз не работя, в смисъл не ходя на работа, за да мога да се грижа за децата си. нямам трудов стаж и всичките там неща, които се изискват от системата. защото предпочитам да бъда до децата си, докато те имат нужда от мен. в този смисъл мога да кажа, че живея малко извън системата, може би в утопичен свят...:)))))))))))))))))))))))))
честно казано, не разчитам на училищната институция за нищо, освен чисто технически, да обучи децата ми, да ги ограмоти. макар че и в това моят дял го има, в смисъл, възприемам се като съработник на учителите. а за възпитанието на децата ми-не разчитам на никого освен на себе си (и баща им, естествено :)). смятам, че родителите са първият и основен фактор за възпитанието на децата, във всички аспекти. поне за мен е така. естествено, учителите също имат своята роля, не ги омаловажавам. но наистина рядко се срещат, изключително рядко наистина, педагози на място. аз така ги наричам. може би просто системата ни е такава...и все по-неадекватна става...

Това днес е райски късмет за тях. А училището може би изживява последните си времена в тази си форма.Сигурно ще се появят алтернативни форми на обучение. Просто индивидуалното обучение е идеалът, а масовото е реалността. Но все пак никога обучението според мен няма да избяга от признака масовост, защото няма нищо, което да разделя хората така, както несходството в познанията. За да се разбират хората, трябва да имат един основен запас от сходни знания. Сложен и сложно поставен въпрос...Но си абсолютно права, че родителите са "първият и основен фактор за възпитанието на децата". Бих добавила: и преди всичко - майките!