Часът е пет. Трагикомедия.
Подсмърчам в кърпичката носна.
Седя до вас почти на педя
и плещя глупости ядосана.

Потърсих ви - така се иска
единствено вода в пустиня.
Мираж . В очите ви се плиска
небе, изсъхнало до синьо...

Отивайте, където искате!
Поглеждате ме в упор, мрачно.
Обичам ви така неистово,
че просто искам да ви смачкам!

От ревност и обида. Разберете:
не е търпимо да сме чужди!
Не вярвам, делови, заети,
че нямате от мене нужда.

Минута още - няма повече
с очи дори да ви докосна.
Но в името на тази обич,
която беше - безвъпросна

безкористна, добра ( о, боже! -
изглеждам безвъзвратно смешна ) -
сега ви моля да отложите
задачите си крайно спешни.

За малко да ви видя същите -
момчета пак, непресметливи,
безхитростни, просторни, бъдещи..
За миг поне!...Защото си отивам.

винаги се удивлявам, когато видя моите чувства и мисли, изразени от някой друг. тогава оставам без думи. толкова много искам да кажа, а оставам без думи...
поздравявам те с най-топли чувства.

Много ми хареса! Една мъдра мисъл казва, че приятелите са семейството, което ние сами си избираме. За това ги обичаме и ревнуваме, и критикуваме, и подкрепяме във всичко.
Поздрав!

Вече ти споменах, че опитът ни може да се окаже един и същ. Или сходен... Благодаря ти за топлината!

Благодаря. Да, така е. Още са ми приятели, и то много добри. Но мигът на отчуждение ме заболя...

се променят, приятелите ни - също
не тъгувай, няма нищо случайно в този свят
поздрави!

Да, няма нищо случайно. Но случайността ни кара да вярваме - дори в чудеса!
Поздравявам те и аз!

А ние с тебе сме приятели.
Разбрах го късно,но не съжалявам.
Разбрах го във мига,когато смаза ме,
и в този миг разбрах,че ти прощавам...

Приятелството също. Така животът си разчиства сметките. Вече знам.

то ни топли и дава надежди...безценно е и много рядко...затова и толкова боли загубим ли го...поздрави да прекрасния стих...много късмет ,усмивки и поне едно малко чудо от мен:))))

Аз вярвам в чудеса. Като децата. И като децата прощавам.Така ми е по-леко на душата! Благодаря ти!

Приятели ? Такова чудо нема !
Особено след нечие нещастие .
Това de facto лесно се приема ,
когато го помислим за причастие !

Какво по-хубаво от незаблуда ,
излишество на вяра , на емоция ,
споделям ви го просто , не за друго ,
''приятелството'' често е в промоция .

ще си позволя сега
несъгласие да изкажа
приятелска ръка
познах какво е-и ще кажа:
приятелството е вълшебство
от далечен свят
за мен е нещо ценно
и прави ме богата-
богата със мечти,
богата с топлина...
и с чувства добри...
и с чистота...
приятелството е тъй скъпо
за моята душа
и сърцето ми изпълва
с Небесна Светлина...
с незаменима радост,
с чудна благодат...
приятелството е вълшебство
от моя свят...

поздрави.

Всяка истина има поне две страни. Затова някои религиозни философи казват, че живеем в илюзорен свят.Има разлика между приятелство, другарство, партньорство,тандем, екип. Но така или иначе никоя от тези връзки не може без взаимозависимост. А тя прави болезнено всяко отдалечаване. При емоционалните хора се намесва чувството и болката е още по-осезаема.Разумността предполага безответна обич. Но такава обич е по силите на светците. Ние обикновено обичаме и очакваме ответ. Когато го няма, страдаме...Благодаря ви за емоционалните коментари, между гледните точки на които се простира цялата драматургия на приятелството!

Наскоро проумях нещо толкова просто : РАЗБИРАМ ВСИЧКИ , КОИТО НЕ МЕ РАЗБИРАТ ! Опитвам се да не приемам лично почти всичко , защото проблема на давещия си е негов .

Истината често е цинична .
Истината кой ли я обича ?
Как да си разказват мръсни вицове,
във присъствието тежко на вдовици ?!
Ето как семейното приятелство ,
е било под маската предателство .
И нещата вече са наяве , хайде ,
някой каза ли наздраве ?

С риск да досадя на някого, ще споделя моите наблюдения и опитности относно приятелството.
Всяко сърце има потребност от близост, от взаимност, от споделеност. Така е устроено. Това са все ценни за нас неща. Но защо често не успяваме да достигнем до тези така желани ценности..нито успяваме да ги дадем, нито да ги получим...
Преди време бях прочела нещо в една книга, което звучеше така: Бог създаде човеците праведни, но те си намислиха хиляди измишления…
Според мен точно тук е проблемът. В измишленията, или ако мога да го префразирам-в изкривяванията. Заради това се разпадат всички скъпи за нас неща, когато сме пълни с изкривявания. А ако успеем да ги “изправим”…тогава откриваме в чист вид и в пълнота всичко-откриваме първичния си образ, в който няма изкривявания и който е способен да обича, но не според човешките представи за обич-аз ще те обичам, ако и ти ме обичаш…не по този начин, а безусловно и безрезервно. Така както Господ обича нас! И ние сме способни да обичаме както себе си, така и ближните си…само е нужно да се отървем от изкривяванията и дефектите си…не казвам, че това е лесно. Но е възможно! И тогава сме способни на приятелство, на любов, на всичко, за което сърцето ни копнее…
Но е истина, че приятелството, истинското, се среща в действителност много рядко. Повечето приятелства се разпадат, рано или късно. Но в края на краищата наш е изборът-дали да си останем с изкривяванията, или да намерим начин да ги изправим…

лека нощ, дами, поздравявам ви!

Да разбираш другия, е завидно постижение! Браво на теб! Някои си отиват от света с лепи и глухи за към другите.
А колкото до "Цинично", този опит ми е ясен от годините, когато майка остана вдовица. Покъртително е.Престрадването ми отне години...

Споделям напълно размислите ти. И зная, че прошката оправя измишленията. В нея е всичко: разбиране, приемане, търпение, себеотрицание, търпение, чиста обич...Така си спасявам приятелствата. Благодаря ти, будно човече!