Крета старицата. Под обувките й
тротоарът е стъклено гладък.
Тичат край нея пухкави
дечурлига - пързалят се, падат.

По мокрите им дупета шушлекът
е корясал и скърца меко.
Спира старицата, слуша ги
и на сърцето й става леко.

Радост... Разпрегнати кончета!
Утре ще бършат сополките.
Пак ще ги тъпчат с бонбончета
против кашлица и грипни болки.

Бавно поема нататък -
тъмна като катафалака...
Живот ли си? Толкова кратък!
Една януарска пързалка...

ох мила troha, ти пак ме разплака!
и аз днес бях с моите малчугани на пързалка...
прегръщам те!
ще ми се много неща да кажа...ама понякога виждам, че е по-добре да си мълча...
поздравявам те!

Развълнува ме положително. И аз като малка обожавах пързалката, падаш - ставаш, прибираш се мокър до кости :)))
Бузите червени и ушите горят, а сърцето бие лудо не можеш да го усмириш.
Но всяко нещо има, както начало, така и край ;)

финалът е сепващ!

чистото чувство, струящо оттук!
Човек като че ли се пречиства, като пише за деца - поне при мен е така. И не всекиму е дадено.
Поздрави и ЧНГ! ;))

Ти си емоционален извор, мила. Пиши каквото ти се пише! Благодаря ти!

Всичко има начало и край... А колко е времето между началото и края? Нека да е повече, повече!

Весело, безгрижно, но... за кратко. И животът е такъв, и щастието в него.

Радвам се на коментара ти. И ти благодаря за разбирането. Поздрав и на теб за ЧНГ!!

ме впечатли, Тroha, браво!

Аз казвам - нека да е пълноценно изживяно :)

Когато двете ми момчета бяха малки се пързаляхме заедно на шейната и така се забавлявахме чудесно, че те ме имаха като приятелка в игрите.Разликата в годините им е 9, така че искарах две последователни детства с тях.
Действа много освежаващо, опитай и ти.

Хареса ми - поздрави.

Благодаря за посещението и за бравото!

Вярно, пълнотата на живота е неговото вярно измерение.

Чудесно ти се е случило. Аз малко съм поизтървала влакчето вече, но има други радости, които често ме препълват.

Благодаря за поздрава! И за посещението.