Как да се съхраня?
Как да се консервирам?
Че и в замръз, и в мараня
като камък да не умирам.
Че след омраза и след любов
пак по старому да съм млада.
Да ме има во век и веков -
в тясна урна да не попадам...
Но ще падна, знам - от ламтеж
даже времето да надживея!

Това е то - смъртна вещ
и в ума й безсмъртна идея...

в ума й - безсмъртна идея!
и на това ще кажа Амин!
понеже с мечти аз живея
а те са безсмъртни и живи!
и истински са, дори аз знам
от реалността са по-реални! :)):):)

прегръдки и хубав уикенд

Някои остаряват като всички,
а други се съхраняват като катедрали.
"Ще продължавам да пея" - така се съхрани с вечната си лъчезарна усмивка Й. Христова и остана млада...
Това ми дойде наум в момента иначе - ти сама си дала отговора!
Поздрави!

няма спор!

но за финала бих се замислила за

...смъртна веща -
...


вещ звучи безлично, божа трохичка си :)

Вярно приятелче си ти, бдиш по всяко време! И аз те прегръщам за хубав уикенд!

Ako slojim edno "h" pred imeto ti, 6te stanem rodnina: hapka! Kakvo 6te kaje6? Ina4e si prava: 6te produljavam da peya...;)

Думата вещ е много стара в езика ни. Тя носи в етимологията си вещината, знанието. Може би подсъзнателно съм използвала съчетанието: смъртна вещ. Принадлежащото към материалния свят е осенено от духовна светлина. В това е диалектиката: едното без другото не може и всяко предизвиква другото. Малко завъртяно излезе, но ти ме разбра.;))

nqma da imame rodninstvo...
Pozdrav nai - syrde4en!

Прероди се! :)

Така четях името ти досега, но някак изведнъж ми хрумна латинизирането. И без друго всички хора на планетата генетично са роднини помежду си - науката вече го доказва ;))))

Прераждането предполага преминаване през смъртта, а на тгози етап нещо не ми се умира... Шегувам се. Съветът ти е однователен в духовен смисъл. И го приемам. ;))))

ти си ми в моят блог, та винаги мога да те "издебна", когато имаш нещо ново..(виноват) :))):)
ха до скоро! :))))))):)

Така значи. Мога само да се радвам! До скоро!;)

и вече го казах на някой:
Започваш с опознаване на себе си;
продължаваш със забравяне за себе си (раздавайки се)
и завършваш с освобождаване от себе си (от тялото и Егото)
и оставаш млада, съхранила се вечна душа.
Проблема е в теоретичността, но ти давам гаранция, че рано или късно освобождаването ще стане на практика:)))

Номерът е безотказен! Гаранцията е 100%! Но ми се живее сега, тук! Уж не съм такъв човек, но какво ме е прихванало?

О, миг поспри, ти тъй прекрасен си...
Животът ни изглежда несправедливо кратък тогава...
Е, няма нужда да си признаваш...тия работи не могат да се скрият и без това... :-)))))

загрявай сутрин с петимата тибетци, пий кефир от тибетска гъба и сутрин на гладно чаша вода с една лъжичка ябълков оцет и една лъжичка мед. За повече информация по въпроса влез в моя сайт.
Това е за физическото ти тяло, за останалото compassion има думата.

Аз съм винаги влюбена,
аз съм вечна вълна,
сред морето изгубена
като къс светлина...

Аз съм винаги търсеща,
ненамираща бряг.
Аз съм влюбени пътища,
неоткрили маяк.

Аз съм винаги вярваща,
че на бряг ще се спра.
Но и все пак невярваща,
че на бряг ще умра...

От месец пия топла вода с ябълков оцет и мед сутрин и на теория се занимавам със системата за здраве на японеца Ниши. Доста неща съм опитала: лечебно гладуване по Лидия Ковачева, билкови екстракти, хомеопатия, мудри, вегетарианство, суровоядство, житен режим и т.н. Но наистина физическите упражнения са ми най-тежки за изпълнение. Май съм си мързеливичка. Ако може някак с ум да се постигат нещата - о, кей!Но да ставам сутрин... Макар че дълго време съм посрещала слънцето и имам натрупани интересни опитности. Общо взето, искам да намеря някаква златна среда, ако има такава. Много се увличам и крайностите не ми понасят. А душата - какво душата? Тя ме учи, само дето не я чувам винаги...