Изпружени, телцата ви ухаят
на хвойна и излъчват светлина.
След къпането детската ви стая
е пазва на зелена планина.

Изпитвам щастие, когато спите,
да вляза и с притихнало сърце
да ви погаля нежно по косите
и сложа до челцата ви лице.

Какъв олтар! Пред него сякаш литва
душата ми с отърсени крила.
При вас, деца аз ида на молитва
и изповед за моите дела.

Защото сте началото и края 
на мярката за святост и за грях,
когато влизам в детската ви стая,
изпитвам щастие и малко страх...

една майка...
често съм чувала, че на деца трябва да се радваш само докато спят - моята майка така беше учена, но не мисля, че е правилно, децата трябва да вярват и знаят, че са обичани, за да са пълноценни и щастливи хора сред време и самите те да се научат да обичат

Хубаво и чисто стихотворение!

Поздрави :)

Неслучайно майчината любов е мярка изобщо за любов. Защото ядрото й е вярата! И децата го разбират със сърцето си.

Благодаря! Радвам се!!

толкова е хубаво... и страшно
поздрави! чудесно стихотворение!

ах това е същото и с мен!
така ме трогна!
и аз с моите малчовци така се чувствам!
най-сърдечни поздрави!
и хубав уикенд!

понякога надеждата в молитва се покланя само...

олтар е. И мерило за чистота. Много красиво опоетизиран е майчиният ти трепет. Поздравления!))) Катарзисът е неизбежен след прочита на такова стихотворение!

Благодаря, а твоите стихове са невероятни!

Ако имаш две момчета, разбираш ме напълно. Благодаря ти, мила!

Аз не съм безгрешна и затова чувствам по мъничко страх - може би срам пред чистотата, белотата, светлината! Моля се, разбира се с надежда!

Ако стихотворението води до макар и малко душевно пречистване, то аз съм щастлива! Благодаря ти!

момче и момиче са, моите съкровища:))))
да са ти живи и здрави малчовците!

Знам, че като човек понякога може да сбъркам пътя и затова не се страхувам да оставя себе си и децата си в ръцете на Бога и да се моля за помощ, когато надеждата ми за човешките ми възможности изтънее.
Щом Бог е с мен, от кого и от какво ще се страхувам...

Пази си и ти съкровищата!!

Вървя по него, но често се връщам. Ту съм забравила да взема внещо, ту съм се натоварила с повече неща от миналото. Вярното е, че не съм установена. Дълбоко на дъното съм уталожена и спокойна, но на повърхността се вълнувам от всеки допир на вятъра...Моля Бог да ми прости! Благодаря ти, мила Руми!

"Годишните литературни награди „Пегас” за 2007 и 2008 година бяха връчени в Бургас. Наградата за проза за 2007 година – плакет „Петко Росен” получи Добрина Топалова за книгата си „Явлението Петя Дубарова”, а плакетът „Христо Фотев” за поезия бе връчен на Стоянка Грудова за „Молитвениче. Стихове за деца”.http://www.burgasinfo.com/show_news.php?id=16770 "
Браво!))) Поздравления и от мен.)))

Да, има такова нещо. От сърце благодаря за поздравленията!:))))))) От 2001 г. пиша и за деца. Скоро чакам да ми излезе нова книжка със стихотворения и залъгалки за най-малките. Детският свят ме радва повече от света на възрастните, защото ме обнадеждава.;))))

и такива новини не достигат до мен, но сега като прочетох това тук много се зарадвах за теб. Искаш ли да сложиш любимия си стих за деца тук да го прочетем? Аз имам доста детски мечти...вярвам, че ще ми хареса. Пожелавам ти да пишеш още повече, вдъхновена от този успех и да получиш нови награди.
Поздрав, Руми

Благодаря за поздравлението! Наградената книжка е със стихотворения, посветени на живата връзка между Бог и детския свят. Общо взето, тук публикациите са за възрастни и затова не съм пускала детски, но сега не мога да откажа ;)))

Много ми хареса.

Това е, разбира се, подарък и за мен! Благодаря от сърце!