Което разумът ми връща,
сърцето го пилее.
И всеки ден едно и също -
пожънвам, за да сея.

Което се роди в сърцето,
от разума погива.
И с всеки миг в небитието
дъхът ми си отива.

Разпънат, вятърът без сили
си търси място лобно.
Разпъната душа, не си ли
на вятъра подобна?

страхотно силно! и точно!
борбата между има и сърцето...мисля, че това е най-сериозната борба!
дано сърцето победи!
аз много държа на сърцето!
поздрави и лека нощ!

Да знаеш, само споделям... не те коря за нищо!!!
Моите идеи родени от разума ги прекарвам през иглените уши на сърцето. Щом не минават, значи не струват. Слушам Само Сърцето си. Сигурно затова много хора не намират решенията ми за "нормални", защото разумът, например им казва, че парите са много важни и го следват, или им казва, че не са важни и те ги пренебрегват до известна степен, но когато количеството им значително нарастне, изневеряват на принципите си и казват: "Че аз да не съм луд, че да пренебрегна такава голяма сума....."
Много харесах стиха ти...значима тема и прекрасно поетично пресъздадено. Благодаря ти!
Поздрав, Руми

едно е за себе си - сърцето и разума
без тяхната борба и единство нямаше да сме толкова сложни и противоречиви
и поетични, мисля :)
поздрави!

Ти си много пряма и сърдечна и отдалеч си личи, че отдаваш приоритет на сърцето. Аз също повече слушам сърцето, но...

Ако знаеш аз също колко не искам противоречията! И също като теб се опитвам да меря по сърдечен начин нещата в живота. Но някак дълбоко в природата ми, понякога, без да искам дори, надделява трезвият разум. И ако има нещо с което експериментирам, е да държа под ключ трезвостта си. Тя ме лишава от топлота, от безгрижие, от лекота и веселие, а това не е здравословно. Но друг път потъвам и се давя в емоции и в главата ми е мъгла, мъгла. Търся равновесието...

Каквито сме, такива да сме и каквото дошло, добре дошло! Само че колко искам сърце и разум да са в единство. Тогава биха се родили много по-добри неща - и дела. Поздрав!

Равновесието, хармонията е важна (и здравословна). Аз я постигам като отварям сърцето си за другите и така иглените му уши се разширяват и пропускат много повече радост, топлина, съчувствие, веселие и ми става леко и ясно, защото не се вторачвам толкова в болката си и в недоимъка си (на каквото и да е), където е толкова мъгливо на повърхността....Но ако се гмуркаш по-дълбоко в душата си от време на време, от там плувайки в чисти води, видяла богатства, можеш да ги изнесеш на бял свят и да ги споделиш с другите. Така ставаме щасливи, чрез споделянето.
Обичам да идвам при теб, защото винаги и двете ставаме по-богати с идеи.

мислите са за главата, чувствата за сърцето, това е то хармония, няма друго. Ако мислиш, не чувстваш, ако чувстваш не мислиш, тогава? Ами контролираш ги и двете, по-точно редуваш ги и накрая търсиш консенсус, т.е. ако резултата от мисли и чувства е един и същ предприемаш някакво градивно действие. Само че до като стигна до този модел на поведение минаха години на проба-грешка, проба-грешка.....проба-прошка..проба...прошка, първо на другите..после на себе си.

сражения между разума и сърцето обикновено са плодоносни - могат да родят хубави стихотворения (като това!), картини, музикални прозиведения, и изобщо при този динамичен вътрешен живот творчеството е в разцвет :)

че Паскал беше казал, че сърцето има доводи, които разумът не познава.:) Аз мисля, че тези именно доводи ни правят по-добри хора. Поздрав за хубавото стихотворение.:))

Твоите посещения ме зареждат с особено настроение за писане. Наистина общуването опложда хората с нови идеи, съгласна съм. И много се радвам!

Фразата "разделяй и владей" ме накара да се замисля дали пък не ни е дадено това вътрешно напрежение между ума и сърцето именно за да бъдем владяни от някого или от нещо?...Странно чувство ме обзе. Ще пробвам пак:проба-грешка - трябва нещо да излезе от това! Благодаря за съдействието...

Всички сме на едно мнение: значи, добре е да се люшкаме между ума и сърцето - така се стига до познание, а и до по-дълбоко осъзнаване на света. Всъщност само ми се иска да си почина понякога от това непрестанно напрежение. Иначе плодовете не са лоши, нали?

Да. Някои пък съвременни алтернативни твърдения подкрепят идеята, че земното човечество е любимо на Бог поради факта, че е сърдечно и богато на емоции. Емоции, каквито други космически цивилизации не познават и много биха желали да притежават. Защото сърдечността е другото име на красотата.Благодаря за поздрава!

http://nithyananda.blog.bg/viewpost.php?id=285394

разумът сърцето и душата също като вятъра ни пилеят и сбират..поздрави и много усмивки:))

Голямо напрежение е да владееш живота си. Такова разнопосочие! А люшкането вътре в нас помага още повече... Благодаря за поздравите и усмивките!