В мига, когато безметежно плувам
сред топлото ухание на дом,
внезапно небилото в мен нахлува
през всички сетива със странен взлом.

Разчупена е бравата на скрито
наследство от несбъднати следи:
безкраен свят - незнаен, неизпитван,
несмогнал досега да се роди.

Различна, незапомнена и чужда
на себе си самата преди миг,
в недрата на покоя се събуждам,
разтърсена от неиздаден вик.

Дори в съня не знаят помирение
душа и тяло, тишина и глас. 
Енергия без име - съхранено
отсъствие на съвършенство в нас...

пак силно! поздрави!
отсъствие на съвършенство...
да, за това и аз напоследък мисля...
обаче намерих начин да бъда щастлива, и без съвършенството...сбъдванетона мечтите ми е достатъчно...а аз си оставам несъвършена...
хубава вечер, мила troha!

Изглежда и несъвършенството си има своята добра страна. Дава ни непрекъснато поводи да се борим, да се стремим, да мечтаем, а това ражда плодовете на изкуството...

защото разпънато е тялото на кръст от таз душа неспокойна, дето вечно търси, а чувства се душата в тялото като в затвор иска да политне, но заедно събрани от енергия без име създават те несъвършенството Човек и го даряват с плодовете от сливането си - необятен букет от чувства и емоции, за да твори. Какво прекрасно съвършенно несъвършенство е човекът все пак.
Благодаря ти за невероятния стих, най-мила моя!!!

Никога не закъсняваш. Винаги навреме и намясто! А колко е важен откликът, когато душите търсят себеподобни! Аз съм малко разпиляна, но се старая да се издигна до по-добро качество на поведението и духа. Ти ми помагаш!!

Аз пък мислех, че ти ми помагаш по-добре да се разбера. Затова все ти благодаря и те обиквам като приятел.

Стискам ти осветената от писането ръка!

мъдрост има в твоите слова, както винаги...

поздрави! :)

"От много мъдрост ли, от много страх ли
съмнявам се все повече във всичко... " - част от друго стихотворение. Поздрав!!

Животът тече вън от моя живот,
а на бурята аз съм в окото...
Опознах върхове, много синьо небе,
нямам никакъв страх от високото.
Животът тече вън от моя живот,
празно в случая значи широко.
Без въздух издържам под вода часове
и раста във света на дълбокото.

"и раста във света на дълбокото" - намирам този израз за великолепен! Толкова е смислово натоварен, че ми се иска около него да се зароди ново цяло стихотворение! Поздрав!