Постинг
11.03.2009 19:13 -
ПРОБИВ
След краткия ни ден какво остава?
Една торбичка кости, стара дреха,
едно творение - за чест и слава,
наследствен ген в децата - за утеха.
Защо тъй времето тече, изтича?
По дяволите, и къде отива?
Защо ни ражда - за да ни отрича?
Каква лъжа! А мислим се щастливи.
Една торбичка кости, стара дреха,
едно творение - за чест и слава,
наследствен ген в децата - за утеха.
Защо тъй времето тече, изтича?
По дяволите, и къде отива?
Защо ни ражда - за да ни отрича?
Каква лъжа! А мислим се щастливи.
След краткия ни ден какво остава,
са питали и преди сто години.
А днес живее в теб и мен държава
на нашите предци. Дано я има!
Амин!
:)
цитирайса питали и преди сто години.
А днес живее в теб и мен държава
на нашите предци. Дано я има!
Амин!
:)
Да, тази държава на духа ни крепи. Но проблемът с времето ми е истински проблем! Мисленето ми по него не е напреднало кой знае колко, само дето се ражда по някой и друг стих. ;)
цитирайскоро...
Трудни въпроси задаваш, мила...
не всеки се замисля, а си струва.
http://www.youtube.com/watch?v=Y9KT4M7kiSw&feature=related
цитирайТрудни въпроси задаваш, мила...
не всеки се замисля, а си струва.
http://www.youtube.com/watch?v=Y9KT4M7kiSw&feature=related
Това са вечните въпроси, "които никой век не разреши", както казва нашият гениален поет Яворов.
Харесах стихотворението ти. Съзвучно е с някои мои.
Поздрав! :)
цитирайХаресах стихотворението ти. Съзвучно е с някои мои.
Поздрав! :)
До скоро! Предварително благодаря!!
цитирайРадвам се, че ме посети. Хубаво ми е да чета сериозни послания и художествено зрели творби. А в твоя блог ги има! Поздрав и от мен! :)
цитирай