Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.03.2009 23:05 - НАД БЕЗКРАЯ
Автор: troha Категория: Изкуство   
Прочетен: 1591 Коментари: 11 Гласове:
0



Времето ли сгъсти своя ход
или ние ограбваме времето?
Няма време за бавен живот -
все по-бързо старее тленното.

Все по-рано цъфти у нас
душата и кратко узрява.
Възрастта с незапомнена власт
все по-лесно ни покорява.

На живота в закония срок
все по-малко за мен е възможно
да узная света - тъй дълбок,
тъй несвършващо таен и сложен.

Как е тъжен щастливият дар
да съм жива, когато неведома -
като онзи митичен Икар
ще умра, над безкрая наведена...




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. deili - Поздрави !
21.03.2009 23:07
Много силно.
цитирай
2. stasja - да,
22.03.2009 23:18
наистина е много силно и същевеременно - ранимо...
поздрави!
цитирай
3. troha - deili :)
23.03.2009 10:44
Благодаря за посещението и за мнението! Поздрави също!
цитирай
4. troha - stasia :)
23.03.2009 10:46
Здравей, радвам се да те чуя! И благодаря!
цитирай
5. compassion - Извинявай
23.03.2009 14:08
че на прекрасния ти стих така прозаично ще отговоря, но нямам твоя талант, мила....
Да, по научен път е доказано, че интензитета на трептене на енергията (което е живота) се е ускорил много в сравнение с предходните векове и чувството, че времето по-бързо лети не е измамно. По-чувствителните като тебе усещат този интензитет... даже с биологичното тяло се реагира на тези енергийни вълни и психиката също се засяга чрез увеличаване на тревожността (най-малко).
Да узнаеш света? Не гледай навън, а навътре. Целият свят е там.
Ще умреш? Какъв е този страх? Тъгата ти е неоправдана, според мен. Радвай се на това, което красиво се разлиства пред очите ти и в душата ти. Не скърби, мила. Няма смърт!!! Нищо не умира, а само се трансформира в друга форма на енергията.... А кой ти е казал, че ще бъде по-низша, по-грозна, по-неприятна, по-малко вълнуваща? Аз вярвам, че истинския прекрасен живот тепърва предстои. Едва ли не нямам търпение този ми земен живот да се свършва (с всичката си болка) и да засияя като дух в едно с божественото: любов и мир е там, без болка. Малко е вярата ти, затова тъгуваш, а аз съм щастлива. Ела, усмихни се, мила. Да се обичаме, докато "умрем".
цитирай
6. troha - compassion :)
23.03.2009 22:49
Руми, напоследък и аз се улавям в спокойно съзерцание на смъртта. Не зная дали от наученото за нея от хора като теб или от прочетеното в книгите, а може пък и от само себе си да ми е дошло, но наистина страхът ми се изпарява. Виж, от болката ме боли. Всъщност тя е разплатата за несъвършения ни живот. Колкото до узнаването на света, вярно, подръка съм си аз самата и май го узнавам най-добре чрез собствения си живот. И все пак, иска ми се да видя, да срещна, да усетя повече и повече неща и хора, и събития. Като малко дете се увличам от стихията на емоциите и забравям, че съм се отдалечила от поколението на юношите. Живее ми се, мила! Прощавай. Но двете неща нали не са несъвместими? - и да ми се живее, и да не ме е страх да си замина, щом и отвъд е живот, и то какъв! Усмихвам ти се с обич!
цитирай
7. compassion - Разбира се, че ти се живее,
24.03.2009 00:03
защото обичаш живота и си човек, който има какво да даде и да остави след себе си. Пожелавам ти да се сдобиеш с повечко пари и да попътуваш из света. Да видиш повече хора както сама казваш и да се запознаеш с различни култури и природа и да ти се отвори още повече хоризонта ... хубави мечти имаш. Дано се сбъднат!!!
цитирай
8. troha - compassion :)
24.03.2009 11:14
Много си добра! Дано ми се усмихне късметът! Имам мечти за трима, но възрастта ми понапредва, така че ще подходя по-реалистично и - каквото дал Господ...:):):)
цитирай
9. julllinkata - :)
25.03.2009 02:09
http://www.youtube.com/watch?v=P0j14GrB-u8&eurl=http%3A%2F%2Fwww%2Efacebook%2Ecom%2Fprofile%2Ephp%3Fid%3D743102294%26ref%3Dprofile&feature=player_embedded
Мисля, че ще ти хареса:)
цитирай
10. tomich - Живее ми се и на мен, Троха!
29.03.2009 13:20
но тленното старее, а "няма време за бавен живот", както чудесно си го изказала...Как ми се иска, ако можех да имам крилете на другия живот за да "ограбя" неумолимото време! Тогава наистина щях в границите на тоз живот да задоволя онзи луд Икаров блян да достигна върха на Светлината и да погледна безкрая...
Разбираш ли какво искам да кажа? В същност, човек донякъде успява...ако упорито се съпротивлява на властта на възрастта.
Обичам ги такива стихове!

Поздрави!
цитирай
11. troha - tomich :)
02.07.2009 22:11
С голямо закъснение открих коментара ти. Много ти благодаря за разбирането! И е истина, че съпротивата срещу възрастта е нещо много мъдро и жизнено необходимо, за да постигнем светлината!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: troha
Категория: Поезия
Прочетен: 171919
Постинги: 86
Коментари: 780
Гласове: 3760
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930