Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.03.2009 20:01 - Посвещавам на rumyrayk
Автор: troha Категория: Изкуство   
Прочетен: 2455 Коментари: 23 Гласове:
0



ПРЕЗ ПРОЦЕПА

О, гняв!
Ти, който ме обтягаш
до крайни, неизследвани предели,
такава ме задръж - да не избягам
и легна изтощена на постелята.

Защото само с тебе, краткотрайния,
единствено успявам да проникна
през процепа на забранени тайни,
с чието съществуване съм свикнала.

Умее злото да се преоблича -
и шапка невидимка да си сложи.
О, гняв свещен, задръж ме автентична!
Човек е зрящ, когато е тревожен...



Тагове:   гняв,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. deili - Прекрасно е!!!
28.03.2009 20:03
Страшно много ми хареса.
цитирай
2. wonder - Чудно! :)))
28.03.2009 20:44
Като светкавица е...
цитирай
3. martiniki - Човек е зрящ,
28.03.2009 20:45
когато е тревожен!

цитирай
4. gitchkagramatikova - Право в десетката!
28.03.2009 20:47
Поздрав! :)
цитирай
5. gor - И това!
28.03.2009 21:35
И това е от серията, която харесвам.
цитирай
6. compassion - Открито и без страх
29.03.2009 11:24
О, гняв!
Ти, който замъгляваш разума
и изпълваш вените с омраза
ти, който правото отричаш
на другите да противоречат
ти, който събаряш мостовете
хора не събираш, а разделяш
ти, който късогледо скриваш
широки и светли хоризонтите
ти, който стени яки изграждаш
не да пазиш, а да отчуждаваш
ти, който истината своя само
разпознаваш и признаваш
ти, който така омърсяваш ме
не мога автентична да остана
ти който бушуваш и изгаряш
любов, смирение и милостта
иди си, гняв от мене, за да чуя
тишината на душата в мене и
да видя светлината й стаена
иди си гняв от мене, търся я
истината свята искам да намеря.
цитирай
7. eleonoraknyazheva - "Човек е зрящ, когато е тревожен..."
29.03.2009 12:54
Тревожен, но не от гняв безбожен. Позволявам си да ти противореча. Не гневът искам да ме държи будна...
Съгласна съм с compassion.
:)
цитирай
8. troha - deili, vonder, martiniki, gitchkagramatikova :))
29.03.2009 13:04
Благодаря за положителните отзиви! Дано гневът все по-малко ни е нужен, когато се застъпваме за истината...
цитирай
9. tomich - Много силно, точно и реалистично!
29.03.2009 13:37
"Защото само с тебе, краткотрайния,
единствено успявам да проникна
през процепа на забранени тайни,
с чието съществуване съм свикнала."
И нека тревожността да ни тревожи, докато изчезне безличното спокойствие!...

Прекрасно замислен и написани стихове!
цитирай
10. troha - compassion, eleonoraknyazheva :))
29.03.2009 13:44
По природа имам повече флегма в темперамента си. Това ме прави бавна, нерешителна, дори инертна в случаи, когато трябва да защитя собствената си автономност или някаква истинна кауза.Дълго търпя, но гневът ми е силен. Не че ми е любима емоция, но понякога точно той ме възправя в пълния ми ръст и организира силите и вниманието ми, за да се защитя. В този смисъл го наричам "краткотрайният" - той ми е пусков механизъм, докато се ориентирам. Не ми е стратегия в живота, нито ми е по сърце. Само установявам, че съм по-будна, когато съм тревожна. Разбирам наличието на противоречие, но не го крия. А не е ли всичко нужно на човека - дори и отрицателните емоции? Важното е да ги овладява навреме и съзнателно. Кой не изпитва страх? Кой не се е ядосвал? На кого егото е чисто и невинно като роса? Престанах да се плаша от лошите си чувства - не те ме правят лоша, ако ги разбирам и контролирам. Те може би са средствата ми за самозащита и дори за саморазвитие. Е, търся обяснение за себе си, не се оправдавам. А вие сте прави, че гневът е разрушителен. Но! Всичко се свежда до дозата!! В минимални дози някои вредни вещества са дори лечебни...Обичам ви!
цитирай
11. compassion - И аз те обичам!
29.03.2009 14:13
(нищо, че си бавна и нерешителна) Гневът те уравновесява тебе, а на мен ми идва твърде много на тревожната ми същност. Мисля също като теб: "А не е ли всичко нужно на човека - дори и отрицателните емоции? Важното е да ги овладява навреме и съзнателно." Хармонията не е в абсолютната добродетел, а в баланса между позитивните и негативните ни човешки чувства, мисли и действия. Едно допълнение за томич: Душевното спокойствие никога не е безлично, защото е резултат от достигнатата хармония.
Безлично е само безразличието (което е обратното на любовта). И него (томич) го обичам, защото не мога иначе....мислещ, чувстващ.... човек такъв :)))))))
(колко пъти му го казвах...има опасност вече жена му да ме убие....ако изчезна от блога да знаете защо)
трохице, знам, че не се извиняваш, но дали пък да не поудължиш малко този хубав стих и да стане може би не по-хубав, но пълен откъм евентуалности за многовариантности...ха-ха-ха
цитирай
12. julllinkata - :)
29.03.2009 14:30
И аз съм така на моменти - когато съм афектирана пиша най-искрените си неща. Но напоследък се старая да заместя гнева с обич.....:))))))
Поздрави
цитирай
13. troha - tomich :)
29.03.2009 14:50
Много има още за мислене по въпроса, но в това стихотворение съм стигнала до тук. Благодаря ти!
цитирай
14. troha - jullinkata :)
29.03.2009 14:56
Да, така и трябва. Макар че понякога може да те разгневи и най-любимото същество. Странно, но обичта не изключва гнева, а в редки случаи дори го и предполага: когато например искаш да го спасиш от самоунищожение... Поздрав и на теб!
цитирай
15. troha - compassion :)
29.03.2009 15:03
С други стихотворения в следващи постинги може би ще дойдат нови мисли. Обичам да дълбая в душевните полета. Понякога мисълта надделява над поетичното, но открия ли някаква истина, пренебрегвам естетиката. Което си е недостатък...
цитирай
16. troha - gor :)
29.03.2009 15:27
Дълги години си мислех какво ли би било, ако се бях родила мъж. Все на преден план излизаха мъжките черти в характера ми и все на борба я карах. Е, не я докарах до победа, но ми остана вкусът към философията на борбата - повече на вътрешната. Така че определението за серия си е точно. От всички неща на света несъвършеният човек ми е най-интересен! Благодаря ти!
цитирай
17. eleonoraknyazheva - Знам, мило приятелче,
29.03.2009 16:12
на благородната душа и гневът е благороден.:)
И аз те обичам.:)
цитирай
18. tomich - И да, и не
29.03.2009 18:46
За жалост, безличното спокойствие е навсякъде около нас (по мои наблюдения). Ние живеем (не искам да използвам груба дума), трудим се за насъщния, отглеждаме и възпитаваме децата, а сме заобиколени от смразяващо бездушие, от всеобщо безлично спокойствие. Само отвреме навреме, тук-таме, някой(някои) се осмелява да го наруши от прекипяла тревожност и позакъснял гняв, прозирайки и осъзнавайки, че това е единствения начин да постигне ЛИЧНО душевно спокойствие и да защити своето достойнство и право на съществуване...
цитирай
19. troha - tomich :)
29.03.2009 20:14
Има определение "свещен гняв" - той е вулканът на съвестта, който изригва в съдбовен момент. В един свят на несъответствия, несъразмерности и противоречия такъв гняв е оздравителен според мен. Рушенето и съзиданието са взаимно обусловени процеси като живота и смъртта. Вярно е, че има и понятие "смирение", но това е търпение, изчакване на точното време за проявлението на нещо. И Христос е изгонил търговците от храма... Законите на природата действат и чрез нас, а тя не е нито добра, нито лоша. Тя е такава, каквато е. И ние - нека да бъдем такива, каквито сме. Ако потискаме емоциите си, няма да станем по-добри. Майката най-силно се тревожи за рожбите си - от тревога стои будна по цели нощи. Светът около нас е пълен с проблеми и ние сме част от него - няма как да сме спокойни докрай. Но наистина владеенето на психиката си е правило! Затова:да и не...;)
цитирай
20. rumyrayk - Нямаше ме известно време, скъпа,
30.03.2009 11:22
затова чак сега попадам тук :) Благодаря ти за прекрасното посвещение, прегръдки :) Добре си ме усетила, и това ми е достатъчно...)
цитирай
21. troha - rumyrayk :)
30.03.2009 16:27
Добре, нали? Но сега искам да си на върха на най-чудесното настроение! Както ти си можеш - причудливо, свободно и с отворена за слънцето душа!
цитирай
22. eleonoraknyazheva - Хич не трябваше да се изказвам
03.04.2009 22:49
точно по тази тема...
Като се замислих, в почти всичко написано от мен
движещата сила е бил гневът...
цитирай
23. troha - eleonoraknyazheva :))
02.07.2009 22:14
Случайно преглеждах постингите и открих със закъснение коментара ти. Виж, за гнева имам особено мнение. Щом има понятие "свещен гняв", значи и в него има нещо градивно. Огънят изгаря, но и чисти, нали? Споко!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: troha
Категория: Поезия
Прочетен: 171919
Постинги: 86
Коментари: 780
Гласове: 3760
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930