Постинг
28.03.2009 20:01 -
Посвещавам на rumyrayk
ПРЕЗ ПРОЦЕПА
О, гняв!
Ти, който ме обтягаш
до крайни, неизследвани предели,
такава ме задръж - да не избягам
и легна изтощена на постелята.
Защото само с тебе, краткотрайния,
единствено успявам да проникна
през процепа на забранени тайни,
с чието съществуване съм свикнала.
Умее злото да се преоблича -
и шапка невидимка да си сложи.
О, гняв свещен, задръж ме автентична!
Човек е зрящ, когато е тревожен...
Благородният гняв на "зимните мравк...
УЪРКШОП за тестa за АГРЕСИЯ, Гняв и Враж...
УЪРКШОП за тестa за АГРЕСИЯ, Гняв и Враж...
УЪРКШОП за тестa за АГРЕСИЯ, Гняв и Враж...
УЪРКШОП за тестa за АГРЕСИЯ, Гняв и Враж...
Страшно много ми хареса.
цитирайКато светкавица е...
цитирайкогато е тревожен!
цитирайПоздрав! :)
цитирайИ това е от серията, която харесвам.
цитирайО, гняв!
Ти, който замъгляваш разума
и изпълваш вените с омраза
ти, който правото отричаш
на другите да противоречат
ти, който събаряш мостовете
хора не събираш, а разделяш
ти, който късогледо скриваш
широки и светли хоризонтите
ти, който стени яки изграждаш
не да пазиш, а да отчуждаваш
ти, който истината своя само
разпознаваш и признаваш
ти, който така омърсяваш ме
не мога автентична да остана
ти който бушуваш и изгаряш
любов, смирение и милостта
иди си, гняв от мене, за да чуя
тишината на душата в мене и
да видя светлината й стаена
иди си гняв от мене, търся я
истината свята искам да намеря.
цитирайТи, който замъгляваш разума
и изпълваш вените с омраза
ти, който правото отричаш
на другите да противоречат
ти, който събаряш мостовете
хора не събираш, а разделяш
ти, който късогледо скриваш
широки и светли хоризонтите
ти, който стени яки изграждаш
не да пазиш, а да отчуждаваш
ти, който истината своя само
разпознаваш и признаваш
ти, който така омърсяваш ме
не мога автентична да остана
ти който бушуваш и изгаряш
любов, смирение и милостта
иди си, гняв от мене, за да чуя
тишината на душата в мене и
да видя светлината й стаена
иди си гняв от мене, търся я
истината свята искам да намеря.
Тревожен, но не от гняв безбожен. Позволявам си да ти противореча. Не гневът искам да ме държи будна...
Съгласна съм с compassion.
:)
цитирайСъгласна съм с compassion.
:)
Благодаря за положителните отзиви! Дано гневът все по-малко ни е нужен, когато се застъпваме за истината...
цитирай"Защото само с тебе, краткотрайния,
единствено успявам да проникна
през процепа на забранени тайни,
с чието съществуване съм свикнала."
И нека тревожността да ни тревожи, докато изчезне безличното спокойствие!...
Прекрасно замислен и написани стихове!
цитирайединствено успявам да проникна
през процепа на забранени тайни,
с чието съществуване съм свикнала."
И нека тревожността да ни тревожи, докато изчезне безличното спокойствие!...
Прекрасно замислен и написани стихове!
По природа имам повече флегма в темперамента си. Това ме прави бавна, нерешителна, дори инертна в случаи, когато трябва да защитя собствената си автономност или някаква истинна кауза.Дълго търпя, но гневът ми е силен. Не че ми е любима емоция, но понякога точно той ме възправя в пълния ми ръст и организира силите и вниманието ми, за да се защитя. В този смисъл го наричам "краткотрайният" - той ми е пусков механизъм, докато се ориентирам. Не ми е стратегия в живота, нито ми е по сърце. Само установявам, че съм по-будна, когато съм тревожна. Разбирам наличието на противоречие, но не го крия. А не е ли всичко нужно на човека - дори и отрицателните емоции? Важното е да ги овладява навреме и съзнателно. Кой не изпитва страх? Кой не се е ядосвал? На кого егото е чисто и невинно като роса? Престанах да се плаша от лошите си чувства - не те ме правят лоша, ако ги разбирам и контролирам. Те може би са средствата ми за самозащита и дори за саморазвитие. Е, търся обяснение за себе си, не се оправдавам. А вие сте прави, че гневът е разрушителен. Но! Всичко се свежда до дозата!! В минимални дози някои вредни вещества са дори лечебни...Обичам ви!
цитирай(нищо, че си бавна и нерешителна) Гневът те уравновесява тебе, а на мен ми идва твърде много на тревожната ми същност. Мисля също като теб: "А не е ли всичко нужно на човека - дори и отрицателните емоции? Важното е да ги овладява навреме и съзнателно." Хармонията не е в абсолютната добродетел, а в баланса между позитивните и негативните ни човешки чувства, мисли и действия. Едно допълнение за томич: Душевното спокойствие никога не е безлично, защото е резултат от достигнатата хармония.
Безлично е само безразличието (което е обратното на любовта). И него (томич) го обичам, защото не мога иначе....мислещ, чувстващ.... човек такъв :)))))))
(колко пъти му го казвах...има опасност вече жена му да ме убие....ако изчезна от блога да знаете защо)
трохице, знам, че не се извиняваш, но дали пък да не поудължиш малко този хубав стих и да стане може би не по-хубав, но пълен откъм евентуалности за многовариантности...ха-ха-ха
цитирайБезлично е само безразличието (което е обратното на любовта). И него (томич) го обичам, защото не мога иначе....мислещ, чувстващ.... човек такъв :)))))))
(колко пъти му го казвах...има опасност вече жена му да ме убие....ако изчезна от блога да знаете защо)
трохице, знам, че не се извиняваш, но дали пък да не поудължиш малко този хубав стих и да стане може би не по-хубав, но пълен откъм евентуалности за многовариантности...ха-ха-ха
И аз съм така на моменти - когато съм афектирана пиша най-искрените си неща. Но напоследък се старая да заместя гнева с обич.....:))))))
Поздрави
цитирайПоздрави
Много има още за мислене по въпроса, но в това стихотворение съм стигнала до тук. Благодаря ти!
цитирайДа, така и трябва. Макар че понякога може да те разгневи и най-любимото същество. Странно, но обичта не изключва гнева, а в редки случаи дори го и предполага: когато например искаш да го спасиш от самоунищожение... Поздрав и на теб!
цитирайС други стихотворения в следващи постинги може би ще дойдат нови мисли. Обичам да дълбая в душевните полета. Понякога мисълта надделява над поетичното, но открия ли някаква истина, пренебрегвам естетиката. Което си е недостатък...
цитирайДълги години си мислех какво ли би било, ако се бях родила мъж. Все на преден план излизаха мъжките черти в характера ми и все на борба я карах. Е, не я докарах до победа, но ми остана вкусът към философията на борбата - повече на вътрешната. Така че определението за серия си е точно. От всички неща на света несъвършеният човек ми е най-интересен! Благодаря ти!
цитирайна благородната душа и гневът е благороден.:)
И аз те обичам.:)
цитирайИ аз те обичам.:)
За жалост, безличното спокойствие е навсякъде около нас (по мои наблюдения). Ние живеем (не искам да използвам груба дума), трудим се за насъщния, отглеждаме и възпитаваме децата, а сме заобиколени от смразяващо бездушие, от всеобщо безлично спокойствие. Само отвреме навреме, тук-таме, някой(някои) се осмелява да го наруши от прекипяла тревожност и позакъснял гняв, прозирайки и осъзнавайки, че това е единствения начин да постигне ЛИЧНО душевно спокойствие и да защити своето достойнство и право на съществуване...
цитирайИма определение "свещен гняв" - той е вулканът на съвестта, който изригва в съдбовен момент. В един свят на несъответствия, несъразмерности и противоречия такъв гняв е оздравителен според мен. Рушенето и съзиданието са взаимно обусловени процеси като живота и смъртта. Вярно е, че има и понятие "смирение", но това е търпение, изчакване на точното време за проявлението на нещо. И Христос е изгонил търговците от храма... Законите на природата действат и чрез нас, а тя не е нито добра, нито лоша. Тя е такава, каквато е. И ние - нека да бъдем такива, каквито сме. Ако потискаме емоциите си, няма да станем по-добри. Майката най-силно се тревожи за рожбите си - от тревога стои будна по цели нощи. Светът около нас е пълен с проблеми и ние сме част от него - няма как да сме спокойни докрай. Но наистина владеенето на психиката си е правило! Затова:да и не...;)
цитирайзатова чак сега попадам тук :) Благодаря ти за прекрасното посвещение, прегръдки :) Добре си ме усетила, и това ми е достатъчно...)
цитирайДобре, нали? Но сега искам да си на върха на най-чудесното настроение! Както ти си можеш - причудливо, свободно и с отворена за слънцето душа!
цитирайточно по тази тема...
Като се замислих, в почти всичко написано от мен
движещата сила е бил гневът...
цитирайКато се замислих, в почти всичко написано от мен
движещата сила е бил гневът...
Случайно преглеждах постингите и открих със закъснение коментара ти. Виж, за гнева имам особено мнение. Щом има понятие "свещен гняв", значи и в него има нещо градивно. Огънят изгаря, но и чисти, нали? Споко!!
цитирай