Постинг
31.03.2009 22:07 -
Посвещавам на compassion
Автор: troha
Категория: Изкуство
Прочетен: 1573 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 01.04.2009 13:42
Прочетен: 1573 Коментари: 6 Гласове:
1
Последна промяна: 01.04.2009 13:42
ПОЗИЦИЯ
Гледаш тревичка - нищо и никаква,
а я скъсаш - сълза сълзи.
Гледаш човек - крила му поникнали,
а към глупава цел пълзи.
Едно недосвършила, друго започва
природата. Странна логичност!
Как да заемеш позиция точна?
Въпреки всичко да бъдеш личност!
Сам срещу себе си опорочения
с пръст на спусъка да решиш:
жив да откупваш смъртта си с мъчения
или мъртъв - да не грешиш...
Странна природа. На хората дала е
една спасителна версия:
на всяко безсмъртие пиедестала
е не съвършенство, а равновесие.
Гледаш тревичка - нищо и никаква,
а я скъсаш - сълза сълзи.
Гледаш човек - крила му поникнали,
а към глупава цел пълзи.
Едно недосвършила, друго започва
природата. Странна логичност!
Как да заемеш позиция точна?
Въпреки всичко да бъдеш личност!
Сам срещу себе си опорочения
с пръст на спусъка да решиш:
жив да откупваш смъртта си с мъчения
или мъртъв - да не грешиш...
Странна природа. На хората дала е
една спасителна версия:
на всяко безсмъртие пиедестала
е не съвършенство, а равновесие.
:)))
цитирайНе знам с какво съм заслужила такава чест, мила Трохице. Много ме изненада. Идеите са както винаги в твоите стихове невероятно дълбоки. И да, съгласна съм: в баланса, в равновесието, в хармонията е спасението на човека по пътя към безсмъртието. Целта не е хората да станат съвършенни тук на земята, а - хармонични личности.
цитирайБлагодаря! :)))
цитирайОбикновено постингите ми те карат да мислиш може би, че съм още в самото начало на пътя. За някои неща е така. Но има един отрязък, който съм минала успешно. Нататък гаранции няма, разбира се. Ние отиваме и се връщаме, залитаме, падаме и пак продължаваме. Исках да ти кажа, че твоята философия за живота е и моя, но практикуваме различни неща и това внася различие понякога в стила, понякога в конкретната форма или мотив. Но заедно работим на нивата на познанието и любовта. Нали?:)))))
цитирайно те чувствам сродна и близка. Да, имам същото усещане, че работим в една посока. Радвам се, че те има. Чувството за изолация така изчезва. Затова идвам при теб да те чета, за да мисля и да се вдъхновявам. Хубаво е, че можем да споделяме независимо от голямото разстояние, което ни дели.
цитирайДължах ти отговор, но едва сега ти го изпращам. Пож-добре късно, отколкото никога. Дълго ме нямаше, затова сего ти казвам: Да, споделянето поддържа човещината жива. Радвам ти се отдалече!
цитирай