Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.06.2009 23:08 - ОБРАТНО БРОЕНЕ
Автор: troha Категория: Изкуство   
Прочетен: 2067 Коментари: 21 Гласове:
4



Върни ми, време, детските заблуди!
Как искам пак денят да ме учуди.
Как искам нос в небето да забия,
помамена от сината магия
на детската мечта! И да се люшна
като трева, на вятъра послушна,
като глухарче - глуха и неука
за болката, да полетя наслука...
Но няма как. Часовникът напира
със своята безжаластна секира.
След всеки мах една секунда пада
на миналото в мъртвата грамада.
Животът е затворена система -
каквото ни е дал, обратно взема.
И знам, че ако бъда пак хлапачка,
грамадата от време ще ме смачка.
Защото съм заплашена, боли ме
да не изгуби същността ми име...



Гласувай:
4
0



1. martiniki - ...
05.06.2009 06:44
eх, трохице
цитирай
2. mamas - Песенно...
05.06.2009 18:28
съвършено.
Поздравления!
цитирай
3. troha - martiniki :)
05.06.2009 23:37
да, така е...свидетелствам с цялата себе си...
цитирай
4. troha - mamas :)
05.06.2009 23:46
Тези хубави поздравления дали са за мен?...Благодаря:)
цитирай
5. cudo - Страхотно
06.06.2009 12:21
Браво, много готино пишеш
цитирай
6. compassion - НЕ! Не мисля така.
06.06.2009 12:22
Не е затворена система живота! Той е движение, вечно превръщане на енергията от една в друга форма, преминавайки от простото към сложното с количествени натрупвания и после скок в ново качество без да се повтаря. Уникалността и вечността са неговите основни характеристики.
Животът Е! Той не дава и не взема. Ние сме свободни да вземем от изобилието на Вселената, но още не го знаем и мислим, че живеем в свят на ограничения и някои стават алчни да грабят за себе си, мислейки, че ако дадат на другите, сами ще обеднеят. Какво невежество....
"И знам, че ако бъда пак хлапачка,
грамадата от време ще ме смачка."
Ти си "хлапачка" като тревата, ти си детето, забило нос в небето, иначе нямаше да родиш такива искрени стихове. Твоята мечта да върнеш "детските заблуди" се е сбъднала и от страни добре се вижда чистата ти детска душа.
"Защото съм заплашена, боли ме
да не изгуби същността ми име..."
Не си заплашена, Трохице да загубиш същността си. Само заедно с другите трохи ще се превърнеш в хляба, без който живота не може да Е.
Поздрав от една друга троха с вкус на compassion.
цитирай
7. troha - cudo :)
06.06.2009 22:28
Някой ден може би ще споделя с теб още какво ми е в главата. Благодаря ти!
цитирай
8. troha - compassion :)
06.06.2009 22:36
Мила моя друга троха, права си в това, което отбелязваш. Много си права! Но моментното преживяване в дъното на това стихотворение е автентично. Нали знаеш как се изковава мъдростта - през много съмнения, залитания, недоумения,дори самозаблуди... Наистина понякога ми минават такива мисли, които, не зная защо, ми се иска да изразя. Може би за да ми олекне, да ми светне, да намеря перспективата. От доста време не съм обикаляла блога и ти благодаря за верността към нашето общуване!:):)
цитирай
9. compassion - Обичам твоята мъдра поезия
08.06.2009 12:48
и поетична мъдрост.
Затова идвам пак.
цитирай
10. eleonoraknyazheva - Сервираш ни поредната хапка мъдрост...)
09.06.2009 18:48
Само дано не се задавя някой ден.:))))
цитирай
11. tili - Така си е!
15.06.2009 02:01
Точно изразено!
цитирай
12. gor - Много ми харесва!
17.06.2009 05:47
Бих искал аз да съм го написал... Казвам го без завист, а с възхищение.
цитирай
13. troha - eieonoraknyazheva :)
18.06.2009 23:34
Мъдрият човек не може да се задави с мъдрост - виж, с глупост може би... Привет!
цитирай
14. troha - tili :)
18.06.2009 23:42
Благодаря за посещението!
цитирай
15. troha - gor :)
18.06.2009 23:45
Оценката ти ме респектира. А аз толкова бих искала да мога да превеждам като теб!
цитирай
16. rummi - всъщност,
01.07.2009 22:04
децата и младите понякога са жестоки, защото още не познават болката. може би тя ни спохожда, за да станем човеци...
цитирай
17. troha - rummi :)
02.07.2009 22:37
Жестокостта на децата и на младите е халосна. Запратена е във въздуха и напосоки, защото още нямат точната мишена. После става друго. Но болката е неизбежна - тя е за всички ни. Аз дори не изпитвам страх от смъртта, а от болката. Тя ме плаши - дали ще издържи мозъкът ми да я осъзнава докрай?
цитирай
18. rummi - да,
03.07.2009 20:39
като сравнявам, страхът от болката и у мен е по-силен.
цитирай
19. troha - rummi :)
04.07.2009 21:34
Хайде да не мислим за това. Може пък да си отидем насред купона - весели и щастливи... И нищо от нас де не се е затрило през годините - да сме си свежи като репички, младеещи и умнеещи! И нищичко да не ни боли, а? Стискам ти топло ръката!
цитирай
20. rotazia - Ясен и дълбок изказ , и категоричен!
16.07.2009 07:18
Така стоят нещата, на който не му харесва, няма вкус, поздрави от една драскачка!
цитирай
21. troha - rotazia :)
26.07.2009 22:53
Здравей! Отдавна не съм влизала в блога и сега намирам тези хубави думи! Какво да кажа? Много си мила и със здраво чувство за хумор... Бъди щастлива!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: troha
Категория: Поезия
Прочетен: 169948
Постинги: 86
Коментари: 780
Гласове: 3760
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930