Постинг
04.06.2009 23:08 -
ОБРАТНО БРОЕНЕ
Върни ми, време, детските заблуди!
Как искам пак денят да ме учуди.
Как искам нос в небето да забия,
помамена от сината магия
на детската мечта! И да се люшна
като трева, на вятъра послушна,
като глухарче - глуха и неука
за болката, да полетя наслука...
Но няма как. Часовникът напира
със своята безжаластна секира.
След всеки мах една секунда пада
на миналото в мъртвата грамада.
Животът е затворена система -
каквото ни е дал, обратно взема.
И знам, че ако бъда пак хлапачка,
грамадата от време ще ме смачка.
Защото съм заплашена, боли ме
да не изгуби същността ми име...
Как искам пак денят да ме учуди.
Как искам нос в небето да забия,
помамена от сината магия
на детската мечта! И да се люшна
като трева, на вятъра послушна,
като глухарче - глуха и неука
за болката, да полетя наслука...
Но няма как. Часовникът напира
със своята безжаластна секира.
След всеки мах една секунда пада
на миналото в мъртвата грамада.
Животът е затворена система -
каквото ни е дал, обратно взема.
И знам, че ако бъда пак хлапачка,
грамадата от време ще ме смачка.
Защото съм заплашена, боли ме
да не изгуби същността ми име...
Следващ постинг
Предишен постинг
eх, трохице
цитирайсъвършено.
Поздравления!
цитирайПоздравления!
да, така е...свидетелствам с цялата себе си...
цитирайТези хубави поздравления дали са за мен?...Благодаря:)
цитирайБраво, много готино пишеш
цитирайНе е затворена система живота! Той е движение, вечно превръщане на енергията от една в друга форма, преминавайки от простото към сложното с количествени натрупвания и после скок в ново качество без да се повтаря. Уникалността и вечността са неговите основни характеристики.
Животът Е! Той не дава и не взема. Ние сме свободни да вземем от изобилието на Вселената, но още не го знаем и мислим, че живеем в свят на ограничения и някои стават алчни да грабят за себе си, мислейки, че ако дадат на другите, сами ще обеднеят. Какво невежество....
"И знам, че ако бъда пак хлапачка,
грамадата от време ще ме смачка."
Ти си "хлапачка" като тревата, ти си детето, забило нос в небето, иначе нямаше да родиш такива искрени стихове. Твоята мечта да върнеш "детските заблуди" се е сбъднала и от страни добре се вижда чистата ти детска душа.
"Защото съм заплашена, боли ме
да не изгуби същността ми име..."
Не си заплашена, Трохице да загубиш същността си. Само заедно с другите трохи ще се превърнеш в хляба, без който живота не може да Е.
Поздрав от една друга троха с вкус на compassion.
цитирайЖивотът Е! Той не дава и не взема. Ние сме свободни да вземем от изобилието на Вселената, но още не го знаем и мислим, че живеем в свят на ограничения и някои стават алчни да грабят за себе си, мислейки, че ако дадат на другите, сами ще обеднеят. Какво невежество....
"И знам, че ако бъда пак хлапачка,
грамадата от време ще ме смачка."
Ти си "хлапачка" като тревата, ти си детето, забило нос в небето, иначе нямаше да родиш такива искрени стихове. Твоята мечта да върнеш "детските заблуди" се е сбъднала и от страни добре се вижда чистата ти детска душа.
"Защото съм заплашена, боли ме
да не изгуби същността ми име..."
Не си заплашена, Трохице да загубиш същността си. Само заедно с другите трохи ще се превърнеш в хляба, без който живота не може да Е.
Поздрав от една друга троха с вкус на compassion.
Някой ден може би ще споделя с теб още какво ми е в главата. Благодаря ти!
цитирайМила моя друга троха, права си в това, което отбелязваш. Много си права! Но моментното преживяване в дъното на това стихотворение е автентично. Нали знаеш как се изковава мъдростта - през много съмнения, залитания, недоумения,дори самозаблуди... Наистина понякога ми минават такива мисли, които, не зная защо, ми се иска да изразя. Може би за да ми олекне, да ми светне, да намеря перспективата. От доста време не съм обикаляла блога и ти благодаря за верността към нашето общуване!:):)
цитирайи поетична мъдрост.
Затова идвам пак.
цитирайЗатова идвам пак.
Само дано не се задавя някой ден.:))))
цитирайТочно изразено!
цитирайБих искал аз да съм го написал... Казвам го без завист, а с възхищение.
цитирайМъдрият човек не може да се задави с мъдрост - виж, с глупост може би... Привет!
цитирайБлагодаря за посещението!
цитирайОценката ти ме респектира. А аз толкова бих искала да мога да превеждам като теб!
цитирайдецата и младите понякога са жестоки, защото още не познават болката. може би тя ни спохожда, за да станем човеци...
цитирайЖестокостта на децата и на младите е халосна. Запратена е във въздуха и напосоки, защото още нямат точната мишена. После става друго. Но болката е неизбежна - тя е за всички ни. Аз дори не изпитвам страх от смъртта, а от болката. Тя ме плаши - дали ще издържи мозъкът ми да я осъзнава докрай?
цитирайкато сравнявам, страхът от болката и у мен е по-силен.
цитирайХайде да не мислим за това. Може пък да си отидем насред купона - весели и щастливи... И нищо от нас де не се е затрило през годините - да сме си свежи като репички, младеещи и умнеещи! И нищичко да не ни боли, а? Стискам ти топло ръката!
цитирайТака стоят нещата, на който не му харесва, няма вкус, поздрави от една драскачка!
цитирайЗдравей! Отдавна не съм влизала в блога и сега намирам тези хубави думи! Какво да кажа? Много си мила и със здраво чувство за хумор... Бъди щастлива!!
цитирай