когато чета
все същото речно корито
все нова и нова вода
понякога идва и живата
Постинги в блога
03.11.2008 23:13 -
ВЕДНЪЖ В ГОРАТА МЕ НАСТИГНА ШЕПОТ:
- Здравей! Не чуваш ли как дишам
в ухото ти и в тънкото вратле
на твоето момченце?
Върхарите ми сочиш и му казваш,
че те са моят връх.
А всъщност
е съвсем, съвсем обратно.
Върхът е моят корен!!!
Това е тайната, която ти дължах.
Сега издай я
на моето приятелче и братче.
в ухото ти и в тънкото вратле
на твоето момченце?
Върхарите ми сочиш и му казваш,
че те са моят връх.
А всъщност
е съвсем, съвсем обратно.
Върхът е моят корен!!!
Това е тайната, която ти дължах.
Сега издай я
на моето приятелче и братче.
03.11.2008 21:52 -
НЕ ВДИШВАЙ ВЕЧЕРТА
повтарям си
не вдишвай вечерта
защото мракът
във вените ти ще се утаи
и утре
за разлика от живите цветя
ще лъхаш на умора
на страх
дори на тлен
надгробна плоча на живота си ще бъдеш
моля те
не вдишвай вечерта
не вдишвай вечерта
защото мракът
във вените ти ще се утаи
и утре
за разлика от живите цветя
ще лъхаш на умора
на страх
дори на тлен
надгробна плоча на живота си ще бъдеш
моля те
не вдишвай вечерта
03.11.2008 08:19 -
СЪРЦЕ С НЕЗАКЛЮЧЕНА БРАВА
Беше ден на змии и на гущери.
Откъдето да минех, пролазваха.
Дотогава не бях и допущала,
че ще видя в лицето омразата.
Тези нейни очи приковаващи,
този неин език пепелянков -
от глава до пети осезаваш
изведнъж, че си нищо - сянка!
Мировата ти обич към ближния
като детско балонче се спуква.
И проклинаш съдбата си трижди,
че отровата цял те просмуква!...
Беше ден, в който бях забравила,
че палачът не идва на гости...
О, сърце с незаключена брава,
оттогава съм те залостила.
Откъдето да минех, пролазваха.
Дотогава не бях и допущала,
че ще видя в лицето омразата.
Тези нейни очи приковаващи,
този неин език пепелянков -
от глава до пети осезаваш
изведнъж, че си нищо - сянка!
Мировата ти обич към ближния
като детско балонче се спуква.
И проклинаш съдбата си трижди,
че отровата цял те просмуква!...
Беше ден, в който бях забравила,
че палачът не идва на гости...
О, сърце с незаключена брава,
оттогава съм те залостила.
02.11.2008 00:55 -
АВТОТРЕНИНГ
Дишай, дишай дълбоко...
Отпусни докрай мускулатурата.
Което е вървяло наопаки,
все някога напред се втурва.
Ако не, дълбока терпапия -
с хладнокръвен и точен скалпел.
Безполезни ще са препаратите,
срещу мъката, ако те ухапе...
Така или иначе, точка! -
на Хамлетовото да бъдеш ли.
Ще бъдеш! Кръвта в слепоочията
казва добър ден на бъдещето!
Отпусни докрай мускулатурата.
Което е вървяло наопаки,
все някога напред се втурва.
Ако не, дълбока терпапия -
с хладнокръвен и точен скалпел.
Безполезни ще са препаратите,
срещу мъката, ако те ухапе...
Така или иначе, точка! -
на Хамлетовото да бъдеш ли.
Ще бъдеш! Кръвта в слепоочията
казва добър ден на бъдещето!
02.11.2008 00:45 -
ДОРИ КОГАТО СЕ ОБИЧАМЕ,
разноезични сме.
На болката езикът е всеобщ.
...
Безнадеждие отвсякъде.
И в него
аз трябва да съм символ на живота ...
...
Светът не става по-прекрасен
от това, че го разкриваме -
а по-дълбок и по-далечен, и отчайващ...
На болката езикът е всеобщ.
...
Безнадеждие отвсякъде.
И в него
аз трябва да съм символ на живота ...
...
Светът не става по-прекрасен
от това, че го разкриваме -
а по-дълбок и по-далечен, и отчайващ...
01.11.2008 07:59 -
О, хора, хора...
От племена до суперобщества
те все са роби на сърцата си.
те все са роби на сърцата си.
31.10.2008 22:59 -
БЛАГОСЛОВЕНИЕ
От извора на болката
ти пил ли си, кажи ми?
По тялото ти
огнен дъжд играл ли е?
В калъп от лед
сърцето ти туптяло ли е?
Висял ли си
обесен за езика?
От скалпа си
разделян ли си някога?...
От устните ти
медовина капе
и погледът ти
е безоблачен...
Благословен си!
ти пил ли си, кажи ми?
По тялото ти
огнен дъжд играл ли е?
В калъп от лед
сърцето ти туптяло ли е?
Висял ли си
обесен за езика?
От скалпа си
разделян ли си някога?...
От устните ти
медовина капе
и погледът ти
е безоблачен...
Благословен си!
31.10.2008 20:57 -
СВОЯ ЖИВОТ ЛИ ЖИВЕЯ
или живота на другите?
Техните мечти и очаквания,
техните стремежи и желания
са образите в картината.
Аз съм фонът.
Техните мечти и очаквания,
техните стремежи и желания
са образите в картината.
Аз съм фонът.
31.10.2008 20:56 -
В СТАЯТА НЯМА НИКОГО.
Лежа на брега на вселената
и съм в тялото на прашинката,
глождеща нечие око.
и съм в тялото на прашинката,
глождеща нечие око.
31.10.2008 00:21 -
А ПОСЛЕ?
Проблеми на възпитанието,
проблеми на възрастта,
проблеми на самопознанието
и на мъдростта...
Проблеми, проблеми -
неизброими и тежки,
защото сме временни,
а вечни са грешките ни.
Решим ли завинаги
всички въпроси,
най-страшният идва -
въпросът: А после?
проблеми на възрастта,
проблеми на самопознанието
и на мъдростта...
Проблеми, проблеми -
неизброими и тежки,
защото сме временни,
а вечни са грешките ни.
Решим ли завинаги
всички въпроси,
най-страшният идва -
въпросът: А после?
30.10.2008 07:40 -
ПОЕЗИЯТА МОЖЕ ВСЯКАК ДА СЕ РОДИ И ДА УМРЕ.
В това е нейната необяснимост.
Тя е въздух, който дишаме различно.
Едни - да оживеят,
други - да усетят красотата.
Но всеки сам я диша...
29.10.2008 22:59 -
КАЖИ МИ МЯРКАТА ЗА БЛИЗОСТ
между небето и земята
и аз ще ти повярвам, че си влизал
в очите на човека и в душата му...
и аз ще ти повярвам, че си влизал
в очите на човека и в душата му...