Крета старицата. Под обувките й
тротоарът е стъклено гладък.
Тичат край нея пухкави
дечурлига - пързалят се, падат.

По мокрите им дупета шушлекът
е корясал и скърца меко.
Спира старицата, слуша ги
и на сърцето й става леко.

Радост... Разпрегнати кончета!
Утре ще бършат сополките.
Пак ще ги тъпчат с бонбончета
против кашлица и грипни болки.

Бавно поема нататък -
тъмна като катафалака...
Живот ли си? Толкова кратък!
Една януарска пързалка...