когато чета
все същото речно корито
все нова и нова вода
понякога идва и живата
Постинги в блога от 09.01.2009 г.
09.01.2009 22:47 -
ИНСТИНКТ
Какво ли ме очаква по-нататък
под сухата закрила на панелите,
където не е изворна водата
и не е с дъх на липов цвят постелята?
Дали ще ме заварва всяка възраст
в минута, по рождение уречена -
тъгуваща, смълчана, все по-възлеста,
покорна, отстъпчива и обречена?
Съдбата е заключена безкрайност
и нейните врати за нас са скришни.
Какво ли ще изгубва в тези стаи
душата ми, запътена към нищото?
Дано да не изгубва, как го искам! -
инстинкта безпогрешен на калинките,
които упорито търсят изход
единствено нагоре - за да литнат!
под сухата закрила на панелите,
където не е изворна водата
и не е с дъх на липов цвят постелята?
Дали ще ме заварва всяка възраст
в минута, по рождение уречена -
тъгуваща, смълчана, все по-възлеста,
покорна, отстъпчива и обречена?
Съдбата е заключена безкрайност
и нейните врати за нас са скришни.
Какво ли ще изгубва в тези стаи
душата ми, запътена към нищото?
Дано да не изгубва, как го искам! -
инстинкта безпогрешен на калинките,
които упорито търсят изход
единствено нагоре - за да литнат!
09.01.2009 00:13 -
СЛУЧАЙНОСТ
Безименна дойде и си отиде,
облечена в невидима одежда...
Над свежата ти диря се навеждам
за сбогом, без да искам да те видя.
Не мога да те следвам. Няма смисъл.
Косите си, от повея ти пръснати,
разумно ще сбера с послушни пръсти
и в старите неща ще се улисам.
На мен ми стига, че след тази среща
сърцето ми ще стане по-дълбоко
и по-разпален - огънят на болката
от допира ми с хората и с вещите.
Че утре с двойна сила ще прегърна
това, което днес за миг забравих.
Това, което има вечно право
над мен - при него пак ще се завърна.
На теб благодаря, добра случайност!
За твоя ласкав и попътен вятър,
изопнал пак платната на душата ми
към острова на име всеотдайност...
облечена в невидима одежда...
Над свежата ти диря се навеждам
за сбогом, без да искам да те видя.
Не мога да те следвам. Няма смисъл.
Косите си, от повея ти пръснати,
разумно ще сбера с послушни пръсти
и в старите неща ще се улисам.
На мен ми стига, че след тази среща
сърцето ми ще стане по-дълбоко
и по-разпален - огънят на болката
от допира ми с хората и с вещите.
Че утре с двойна сила ще прегърна
това, което днес за миг забравих.
Това, което има вечно право
над мен - при него пак ще се завърна.
На теб благодаря, добра случайност!
За твоя ласкав и попътен вятър,
изопнал пак платната на душата ми
към острова на име всеотдайност...