ти пил ли си, кажи ми?
По тялото ти
огнен дъжд играл ли е?
В калъп от лед
сърцето ти туптяло ли е?
Висял ли си
обесен за езика?
От скалпа си
разделян ли си някога?...
От устните ти
медовина капе
и погледът ти
е безоблачен...
Благословен си!
Техните мечти и очаквания,
техните стремежи и желания
са образите в картината.
Аз съм фонът.
и съм в тялото на прашинката,
глождеща нечие око.
проблеми на възрастта,
проблеми на самопознанието
и на мъдростта...
Проблеми, проблеми -
неизброими и тежки,
защото сме временни,
а вечни са грешките ни.
Решим ли завинаги
всички въпроси,
най-страшният идва -
въпросът: А после?
В това е нейната необяснимост.
Тя е въздух, който дишаме различно.
Едни - да оживеят,
други - да усетят красотата.
Но всеки сам я диша...
и аз ще ти повярвам, че си влизал
в очите на човека и в душата му...
През миша дупка ли се минава?
През иглено ли ухо?
През ограда с отровни шипове
или през огнен пръстен?
Откъде се влиза, да вляза,
отвътре да го разгледам -
пещера ли е или бездна,
или е вятър, разпънат
по четирите посоки?
Откакто съм се намерила,
очите ми все са в него.
И го любих, и го разлюбвах,
и га раждах, и го проклинах...
Под кожата ми живее,
а сякаш отвъд небето.
Откъде се влиза в човека?
До сърцето му как се стига?
и искам да се удавя.
Да се хвърля в утрото.
Да ме няма!...
Но светлината му -
ах! - светлината му
не е нищо друго
освен спасителка
на давещи се души...
Какви игри играят днес нашите деца? Заслушвали ли сме се в техните измислици? Какво си пеят и повтарят до забрава? Може би заедно бихме събрали интересни залъгалки, гатанки, игрушки, закачки, приказки, броилки...Аз слушам децата край мен и разбирам, че детският фолклор е жив! Независимо от това, че техните баби са все още в работна възраст и самотата пред видеото и компютъра им идва вповече, децата не прекъсват традицията да се забавляват сами, дори по скайпа. Ще се радвам, ако получа записи на детски умотворения. Не се притеснявайте, ако са пълни безсмислици. Може да се окаже, че точно в безсмислието се крие най-умното заиграване с думите. Нека записите са придружени с имената на децата и тяхната възраст. Имам чувството, че ще се получи нещо много добро и интересно.А може би и доста полезно. Очаквам!
Аз мисля, че във всички аспекти детската литература е изключително сериозна работа. И в писането, и в подбора, и в разпространението, и в намирането... Дали във всички случаи купуваме за децата си най-доброто? Дали изобщо познаваме добрите произведения за деца /освен класиката, която сме учили/? А как да научим още нещо за смисъла, задачите и постиженията на съвременната детска литература; за нейните трудности в постигането на диалога с децата? Знаем ли достатъчно за чуждестранните детски автори, след като и за българските автори сведенията са ни оттук-оттам? Как да се осведомим, откъде, от кого?...Още въпроси могат да се нанижат. На някои зная отговора, но на други - не. Като повод за започването на разговора вземам името на Янаки Петров - Чичо Чичопей. Кои от неговите творби познават децата? Защо им харесват? Обичат ли да го четат?
