Черпи таткото - дете се намери.
Провикват се хората: Наздраве!
А аз се питам дали материята
разбира какво прави?

Опит за генна модификация .
Основата - една и съща.
На мама принцесите и юнаците
в богове не се превръщат.

Още в майчините кореми
невероятното е изключено.
А колко искаме и как е време
невероятното да се случи!

смъртта видяло неведнъж,
се мъчи да изхрани всички ни
със свойта светлина и дъжд.

Но още няма, няма признак,
че сме разбрали този труд.
А колко му е - да ни близне
отвъдното със своя студ...


Живота с кратките му истини
не виждамеи, а той е там,
където раменца разлистват
цветята в слънчевия храм!

Докопваш молива със стръв,
към листите се хвърляш, пишеш...
Шуми из тялото ти кръв
и всяка клетка диша, диша!

Мигът на творчески екстаз.
Духът гори! Избухва в тебе
най-истинското твое Аз
и казва: Жив си! И потребен!

Сега си целият любов - 
да идва всеки и да взима.
Узрял си. Вече се готов
да изразиш неизразимото!

Стоянка Грудова

Вятър ли ни суши?
Дъждове ли ни разяждат?
Ерозия ни руши 
от самото ни раждане.

Рухват един след друг
бреговете на чудесата.
На два мига оттук
е вечното ни Оттатък...

Вятърът ли да спре?
Дъждовете ли да не падат?
Търсим все под секрет
начин против разпадане.

Розови ли очила
или омайно вино?
Детски ли хвърчила?
Песен ли на Арлекино?

По-скоро, спешно - лек!
Болен е още проблемът
как да остане човек
тялом и духом нетленен...

- Здравей! Не чуваш ли как дишам 
в ухото ти и в тънкото вратле
на твоето момченце?
Върхарите ми сочиш и му казваш,
че те са моят връх.
А всъщност 
е съвсем, съвсем обратно. 
Върхът е моят корен!!!
Това е тайната, която ти дължах.
Сега издай я
на моето приятелче и братче.

повтарям си
не вдишвай вечерта

защото мракът 
във вените ти ще се утаи
и утре
за разлика от живите цветя
ще лъхаш на умора
на страх
дори на тлен
надгробна плоча на живота си ще бъдеш

моля те 
не вдишвай вечерта

Беше ден на змии и на гущери.
Откъдето да минех, пролазваха.
Дотогава не бях и допущала,
че ще видя в лицето омразата.

Тези нейни очи приковаващи,
този неин език пепелянков -
от глава до пети осезаваш
изведнъж, че си нищо - сянка!

Мировата ти обич към ближния
като детско балонче се спуква.
И проклинаш съдбата си трижди,
че отровата цял те просмуква!...

Беше ден, в който бях забравила,
че палачът не идва на гости...
О, сърце с незаключена брава, 
оттогава съм те залостила.

Дишай, дишай дълбоко...
Отпусни докрай мускулатурата.
Което е вървяло наопаки,
все някога напред се втурва.

Ако не, дълбока терпапия - 
с хладнокръвен и точен скалпел.
Безполезни ще са препаратите,
срещу мъката, ако те ухапе...

Така или иначе, точка! -
на Хамлетовото да бъдеш ли.
Ще бъдеш! Кръвта в слепоочията
казва добър ден на бъдещето!

разноезични сме.
На болката езикът е всеобщ.

...
Безнадеждие отвсякъде.
И в него
аз трябва да съм символ на живота ...

...
Светът не става по-прекрасен
от това, че го разкриваме -
а по-дълбок и по-далечен, и отчайващ...

От племена до суперобщества
те все са роби на сърцата си.