смъртта видяло неведнъж,
се мъчи да изхрани всички ни
със свойта светлина и дъжд.

Но още няма, няма признак,
че сме разбрали този труд.
А колко му е - да ни близне
отвъдното със своя студ...


Живота с кратките му истини
не виждамеи, а той е там,
където раменца разлистват
цветята в слънчевия храм!