Избягай от ръцете, от косите ми,
веждите... Но не и от очите ми!

Не бягай, красота, от мен!

Ти - семката на всеки плод,
ти - въздухът, във който сме разтворени,
на слънцето неведомият корен,
към вечността единственият вход...

Не бягай, красота, от мен!

Като земя, от дъждове разлюбена,
без теб аз своя смисъл ще изгубя...