Цивилизации са процъфтели
една след друга като огън вечен.
В нозете ни под наносни постели
лежи живот, от времето отречен.

Приготвено е всичко, за да можем
за часове да се стопим и ние.
И нашата ли сянка там ще сложим -
където нищото ще я изпие?

Не знаем. Само станалото помним.
Но то е пясък - чезнат в нея
следите на страста ни главоломна.
Забравата е начин да живеем!...