Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
когато чета все същото речно корито все нова и нова вода понякога идва и живата
Автор: troha Категория: Поезия
Прочетен: 264226 Постинги: 86 Коментари: 780
Постинги в блога от Март, 2009 г.
ПОЗИЦИЯ


Гледаш тревичка - нищо и никаква,
а я скъсаш - сълза сълзи.
Гледаш човек - крила му поникнали,
а към глупава цел пълзи.
Едно недосвършила, друго започва
природата. Странна логичност!
Как да заемеш позиция точна?
Въпреки всичко да бъдеш личност!
Сам срещу себе си опорочения
с пръст на спусъка да решиш:
жив да откупваш смъртта си с мъчения
или мъртъв - да не грешиш...
Странна природа. На хората дала е
една спасителна версия:
на всяко безсмъртие пиедестала
е не съвършенство, а равновесие.
Категория: Изкуство
Прочетен: 1567 Коментари: 6 Гласове: 1
Последна промяна: 01.04.2009 13:42

ПРЕЗ ПРОЦЕПА

О, гняв!
Ти, който ме обтягаш
до крайни, неизследвани предели,
такава ме задръж - да не избягам
и легна изтощена на постелята.

Защото само с тебе, краткотрайния,
единствено успявам да проникна
през процепа на забранени тайни,
с чието съществуване съм свикнала.

Умее злото да се преоблича -
и шапка невидимка да си сложи.
О, гняв свещен, задръж ме автентична!
Човек е зрящ, когато е тревожен...

Категория: Изкуство
Прочетен: 3869 Коментари: 23 Гласове: 0
21.03.2009 23:05 - НАД БЕЗКРАЯ

Времето ли сгъсти своя ход
или ние ограбваме времето?
Няма време за бавен живот -
все по-бързо старее тленното.

Все по-рано цъфти у нас
душата и кратко узрява.
Възрастта с незапомнена власт
все по-лесно ни покорява.

На живота в закония срок
все по-малко за мен е възможно
да узная света - тъй дълбок,
тъй несвършващо таен и сложен.

Как е тъжен щастливият дар
да съм жива, когато неведома -
като онзи митичен Икар
ще умра, над безкрая наведена...

Категория: Изкуство
Прочетен: 2320 Коментари: 11 Гласове: 0
18.03.2009 22:26 - ВЕЗНИ
Добро и зло, предателство и вярност,
душа и плът, падение и слава -
не спират в равновесие полярно
блюдата на човешкото ни право.

До края ни, когато свръхумора
парализира мозъчните клетки
и времето в тъмница ни затвори,
за да разчисти тайните си сметки.

Везни треперещи сме всички.
Животът ни трепереща везна е.
Успокоява ни едното безразличие
към болката, сравним ли я с безкрая...
Категория: Изкуство
Прочетен: 1970 Коментари: 12 Гласове: 0
17.03.2009 23:26 - СУТРИН РАНО...
вечер късно
Категория: Изкуство
Прочетен: 668 Коментари: 0 Гласове: 0
И БУДНИ С МЕН БЪДЕТЕ!
Светът е нощем откровен 
като око на цвете.

В пречистената тишина
излезте под звездите
и чуйте как на семена
разпукват се гърдите.

Вълните как набират мощ 
за среща с бреговете...
В такава звънка, ярка нощ
не спете, а станете!

Самата същност на света 
съблича пъстра дреха
и иде - тежките врата
в душите да открехне.

Нещастният заспива глух
в постелята задушна.
Щастлив е, който има слух
земята да изслуша.

Категория: Изкуство
Прочетен: 1380 Коментари: 6 Гласове: 0
Последна промяна: 17.03.2009 16:10
Да обладая тайната какво съм.
На прага между залез и зора
понякога до нещо се докосвам.

Но сянка то е - то е нищо
пред бездната, която представлявам.
И колкото безкрайността разнищвам,
все повече със нея се сродявам...
Категория: Изкуство
Прочетен: 1722 Коментари: 10 Гласове: 0
11.03.2009 19:13 - ПРОБИВ
След краткия ни ден какво остава?
Една торбичка кости, стара дреха,
едно творение - за чест и слава,
наследствен ген в децата - за утеха.

Защо тъй времето тече, изтича?
По дяволите, и къде отива?
Защо ни ражда - за да ни отрича?
Каква лъжа! А мислим се щастливи.
Категория: Изкуство
Прочетен: 1418 Коментари: 6 Гласове: 0
08.03.2009 23:28 - МОЛИТВЕНО
Сърце, не ми доказвай,
че от теб съм неотделима.
Решена бях да не погазвам
съвестта си непоколебимата.

Решена бях и още мога
с разум болката да потисна.
Но защо, защо тревогата
над душата ми пак надвисва?

Бряг на чувствата, ти къде си?
Дай ръка да спра на кея!
Дай ми мъничко равновесие!
Дай ми сили да остарея...
Категория: Изкуство
Прочетен: 1339 Коментари: 6 Гласове: 0
02.03.2009 18:05 - ИЗМЕРЕНИЯ
Благодаря ти, че умря невинен,
съвсем навреме - майчице, прости ми! -
не смогнал сняг да хвърлиш на лавината,
узряваща у мен непоносимо.

Лавината от зли несъответствия
на думи и дела -о, студ в душата! -
която спи над крехкото ми детство
и чака да я срути с пръст съдбата.

Благодаря ти, че умря в началото,
преди завръзката - какъв спектакъл! -
не смогнал да ме видиш как печално
на сцената се суетя. Би плакал.

Благодаря ти, че умря навреме,
без дълг към съвестта си - героизъм! -
не смогнал да измислиш теорема,
че честният живот е атавизъм.

Дали ако и аз така си ида,
несбъдната докрай - навръх доброто! -
децата ми една сълза ще видят
на сляпата природа под окото?
Категория: Изкуство
Прочетен: 2701 Коментари: 16 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: troha
Категория: Поезия
Прочетен: 264226
Постинги: 86
Коментари: 780
Гласове: 3761
Архив
Календар
«  Март, 2009  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031