Благодаря ти, че умря невинен,
съвсем навреме - майчице, прости ми! -
не смогнал сняг да хвърлиш на лавината,
узряваща у мен непоносимо.

Лавината от зли несъответствия
на думи и дела -о, студ в душата! -
която спи над крехкото ми детство
и чака да я срути с пръст съдбата.

Благодаря ти, че умря в началото,
преди завръзката - какъв спектакъл! -
не смогнал да ме видиш как печално
на сцената се суетя. Би плакал.

Благодаря ти, че умря навреме,
без дълг към съвестта си - героизъм! -
не смогнал да измислиш теорема,
че честният живот е атавизъм.

Дали ако и аз така си ида,
несбъдната докрай - навръх доброто! -
децата ми една сълза ще видят
на сляпата природа под окото?