когато чета
все същото речно корито
все нова и нова вода
понякога идва и живата
Постинги в блога от 11.05.2009 г.
11.05.2009 18:36 -
КОГАТО МЪДРОСТТА МЕ СПОЛЕТЯВА
От много мъдрост ли, от много страх ли
съмнявам се все повече във всичко.
Пороци ли завъдих, остарях ли,
не зная, но остана ми едничко
съмнението - тайно да ме храни
с отровна мисъл, че живея сляпо.
Съмнение, внушаващо ми странно
усещане, че съм животно с лапи,
което тъпче по земята злостно
и напосоки всичко сграбчва,
и праинстинктът глад напред го носи
в ръцете си като добра играчка.
И само в мигове, когато срещна
страдание по пътя си, проглеждам.
Тогава част от него се усещам
и вдигам прояснена тежки вежди.
Обзема ме екстаз, че съм намерила
познание, в което да потъна -
по детски смела, гола и уверена,
че истините нямат двойно дъно...
Благословени мигове на святост! -
когато мъдростта ме сполетява.
Когато е страданието патос
на разума ми, който просветлява.
съмнявам се все повече във всичко.
Пороци ли завъдих, остарях ли,
не зная, но остана ми едничко
съмнението - тайно да ме храни
с отровна мисъл, че живея сляпо.
Съмнение, внушаващо ми странно
усещане, че съм животно с лапи,
което тъпче по земята злостно
и напосоки всичко сграбчва,
и праинстинктът глад напред го носи
в ръцете си като добра играчка.
И само в мигове, когато срещна
страдание по пътя си, проглеждам.
Тогава част от него се усещам
и вдигам прояснена тежки вежди.
Обзема ме екстаз, че съм намерила
познание, в което да потъна -
по детски смела, гола и уверена,
че истините нямат двойно дъно...
Благословени мигове на святост! -
когато мъдростта ме сполетява.
Когато е страданието патос
на разума ми, който просветлява.