когато чета
все същото речно корито
все нова и нова вода
понякога идва и живата
Постинги в блога от 09.09.2009 г.
09.09.2009 23:52 -
СТЪЛБА
Зад мен е дълга стълба от години.
О, как е силуетът й отвесен!
Над мен са стъпалата неизминати -
незнайно колко до върха небесен...
Все по-дълбоко детството остава,
като око на кладенец ме гледа.
Изкачвам с мъка сетната октава
на многогласния живот безследен.
Плътта се стапя. Паметта изгаря.
Най-хубавия стих не съм написала...
Дано изкачването се повтаря!
Смъртта не може да е край на смисъла!
О, как е силуетът й отвесен!
Над мен са стъпалата неизминати -
незнайно колко до върха небесен...
Все по-дълбоко детството остава,
като око на кладенец ме гледа.
Изкачвам с мъка сетната октава
на многогласния живот безследен.
Плътта се стапя. Паметта изгаря.
Най-хубавия стих не съм написала...
Дано изкачването се повтаря!
Смъртта не може да е край на смисъла!
