Аз мисля, че във всички аспекти детската литература е изключително сериозна работа. И в писането, и в подбора, и в разпространението, и в намирането... Дали във всички случаи купуваме за децата си най-доброто? Дали изобщо познаваме добрите произведения за деца /освен класиката, която сме учили/? А как да научим още нещо за смисъла, задачите и постиженията на съвременната детска литература; за нейните трудности в постигането на диалога с децата? Знаем ли достатъчно за чуждестранните детски автори, след като и за българските автори сведенията са ни оттук-оттам? Как да се осведомим, откъде, от кого?...Още въпроси могат да се нанижат. На някои зная отговора, но на други - не. Като повод за започването на разговора вземам името на Янаки Петров - Чичо Чичопей. Кои от неговите творби познават децата? Защо им харесват? Обичат ли да го четат?
за мен, като родител, диалогът е най-важното в отношенията ми с децата ми. смятам, че винаги най-важното е този, който води диалога с детето-било родител, или учител, да намери подход, чрез който да спечели интереса на детето.
и е изключено нещата да бъдат поставени на основата на "трябва" това или онова...забелязвам, че в такива ситуации децата биват отблъсквани, дори и да се опитваме да им предложим нещо хубаво. "трябва да четеш, трябва да пишеш, еди какво си е задължително да го научиш."..и други такива неща, отвращават децата и те загубват интерес и да четат, и за каквото и да било нещо, свързано с училищната дейност.
но това може би е встрани от въпроса ти.
а за детската литература, по мои наблюдения, не се познават истински качествените произведения, много ценни неща вече са забравени, и аз не знам защо. ако се намери начин децата да бъдат спечелени, заинтригувани...но това не всеки педагог го може, нужен е специален подход, дори дарба. и рядко се срещат в днешни дни педагози, които да "спечелват" децата по този начин. нужно е...по-особено сърце у педагога. и аз рядко съм имала такива учители. те се различават от общата маса педагози. трудно ми е да го обясня в момента, а и ще стане много дълго.
относно нещата, които децата учат в училище, имам чувството (може и да греша), че училищните програми стават все по-"отнесени', предлагат се все по-неадекватни материали, включително и литература. струва ми се, че основните и именно ценните неща остават на заден план. наистина един адекватен педагог може много да промени...
за мен всичко е въпрос на приоритети. аз не работя, в смисъл не ходя на работа, за да мога да се грижа за децата си. нямам трудов стаж и всичките там неща, които се изискват от системата. защото предпочитам да бъда до децата си, докато те имат нужда от мен. в този смисъл мога да кажа, че живея малко извън системата, може би в утопичен свят...:)))))))))))))))))))))))))
честно казано, не разчитам на училищната институция за нищо, освен чисто технически, да обучи децата ми, да ги ограмоти. макар че и в това моят дял го има, в смисъл, възприемам се като съработник на учителите. а за възпитанието на децата ми-не разчитам на никого освен на себе си (и баща им, естествено :)). смятам, че родителите са първият и основен фактор за възпитанието на децата, във всички аспекти. поне за мен е така. естествено, учителите също имат своята роля, не ги омаловажавам. но наистина рядко се срещат, изключително рядко наистина, педагози на място. аз така ги наричам. може би просто системата ни е такава...и все по-неадекватна става...