разноезични сме.
На болката езикът е всеобщ.

...
Безнадеждие отвсякъде.
И в него
аз трябва да съм символ на живота ...

...
Светът не става по-прекрасен
от това, че го разкриваме -
а по-дълбок и по-далечен, и отчайващ...

Разноезични сме,да...
Така сме създавани и възпитавани "по условие".

Но не ти ли се е случвало да чуеш песен,изпълнена на различни езици,които не разбираш,и въпреки това да усещаш,че ти влиза направо в сърцето?

А това,последното,за отчаянието от разкриването на Света..........да не те притеснява.
Това,което те отчайва е страхът от неизвестното и от големите пространства...
Прлекрасното идва от само себе си...след като преодолееш тези страхове...

Не съм се замислила достатъчно дълбоко върху проблема. Вярно е, че музиката и гласът са универсални изразители на душата. Мотивът ми се е изплъзнал. Съгласна съм и с тезата за страховете. Колко хубаво е да има някой, който да те чете умно!