странно чувство на копнеж
по светове далечни
и тъгуващо сърце
за земя вълшебна...
окъпана в лъчите на Небето,
кристална и чиста-като морето...
сърцето неспокойно бие
и е като малко птиче,
което търси да открие
как от клетката си да излитне...
странно чувство на копнеж-
тъй трудно изразим...
с думите човешки...
е необясним...

Мила, благословен е онзи, който усеща копнежа и му помага да се изрази, за да открие целта си. Макар да е "тъй трудно изразим..." и "с думи човешки...е необясним..." Приветствам те!

душата... кой ли може да я разбере...
освен един поет :)
поздрав!

Способността да разбираш душата те прави отговорен пред Бога да казваш истината.

тялото доволно.
Тогава душата лека
неяла, неспала
пое свойта пътека
нагоре при другите
души едно да станат
и Бог с песен да славят

Звучи ми жестоко , но истинските неща не звучат по друг начин ...И като се сетя , че и аз на моменти пиша така ...се отчайвам безумно , вярваш ли ми , че искам да си щастлива и ти , толкова , колкото го искам за себе си ? Бъди щастлива !

Ти си ми една гатанка. Даваш ми да разбера, че ме познаваш.Радвам се, макар да не заслужавам всички хубави думи, които ми изпращаш. Благодаря, Неизвестна!

От сърце благодаря за пожеланието! Разбира се, че ти вярвам. Искреността ти блика от думите...

и потли думи, и любов...
сигурно душите ни там горе се срещат
и знаят се сигурно от векове...
неизвестна съм, но позната...
само погледни навътре.
Ние сме едно. Поздрав!
http://www.youtube.com/watch?v=YcgNJ7cgDVs&feature=related

!!! ???

Покланям се пред божественото в теб (NAMASTE)! Ние сме едно!!!
Това е краткия отговор на всички въпроси (не само твоите).
Сигурно от толкова повтаряне има опасност да се превърне в клише, но си струва повтарянето, ако поне на подсъзнателно ниво се достигне до всеки и материалистичния дуализъм, с който ни закърмиха се трансформира във вселенското единство, което практикува NAMASTE: признаване и респект към духовното начало, заложено във всеки, там където има мир, любов, истина, светлина, състрадание, единство (приемане на другите, а не търсене на разликите). Абсолютно всеки го има заложено!!! От какво зависи дали ще се развие? Прекрасен въпрос, защото отговорът също е заложен в него. Зависи от него самото. Когато то (заложеното духовно единство) се отвори и изяви, т.е. практикуваме NAMASTE, ние откриваме в другите същото (мир, любов, истина, светлина, състрадание, единство), които усещаме в себе си и така приемаме другия като сродна душа и когато опитаме и успеем да приложим NAMASTE към всички души, ние ще сме вече в единството, в светлина и щастие. Не ти се вярва, защото виждаш самовлюбените нарциси и невярващите като различни....не са...само фокуса им на внимание е изместен временно само към себе си (разбирай Егото, което те мислят, че са). Въпрос на „време” е да чуят вътрешния си глас и да осъзнаят божествения си произход. Това тяхно „време” може да е в друго измерение и не на Земята...всяка душа следва своя път към началото, от където някога е тръгнала, за да се слее обогатена в едно с другите, с които всъщност винаги е била едно... Добре, ако ти е трудно да се откъснеш от дуалистичните представи, с които сме израсли, ще дам един пример от движението на материята: то е подобно кръговрата на водата на Земята – капките се връщат в океана.

"и топли думи, и любов..."
Разпознаването на духовете е една от най-съществените задачи на човека, за да се оправи в света. Но нали той първо трябва да се оправи в самия себе си? Ето че съм объркала посоката си на мислене. Сега всичко си идва на мястото.
Аз действително живея с тези истини, за които ми пишеш. И ти благодаря, че ми помогна да взема завоя. Понякога в бързането сама си създавам условия за пътно-транспортни произшествия...Имам много причини да изповядвам идеята за Единството. Ти си вече една от тях:)))))))

за да се избягват пътно-транспортните произшествия... е, толкова голяма роля надали имам, но опитвам на отделни хора, пресичащи моята пътечка да показвам пътя, защото тук няма светофари и указателни знаци...лесно е човек да се заблуди. Радвам се, че спря и взе завоя навреме.
Мислиш, че аз съм ти помогнала, а не подозираш колко много ти ми даде...изпълни сърцето ми с радост. Обичам те трохичке на мъдрост и не те заменям за цял хляб празнословие.

Те са предназначени за големи събития. Аз не ги заслужавам. Грешките ми са една камара и Бог знае още колко има, които не осъзнавам. Но ти благодаря искрено за доверието. Владееш езика и можеш да пишеш. Това е чудесно за мен!

Една камара грешки? Значи една камара уроци и мъдрост. Щом осъзнаваш, че може би не осъзнаваш, значи си стигнала по-далеч от осъзнаването в разбирането. Радвам ти се. Твоята скромност трябваше да срещна, за да потърся къде ли се е дянала моята...добила е несвойствена дързост и от време на време я губя от поглед.
Поздрав, Руми

Поздрав и от мен!
В настъпващия ден
за всяка добрина -
любов и светлина!