- ........................!
Понечих да му отвърна, но той ме прекъсна:
- .......................!!!
Замлъкнах.  Продължих да го слушам.
В гласа му имаше нещо от патоса
на дете, разказващо приказка...

Чудесна метафора! Обичам снега :)

Да, зависи от погледа, от настроението. Като си помислиш, снегът може да е метафора и на забравата, и на старостта, дори на смъртта.От нас зависи какъв светът ни се разкрива...

Това е същото, като чашата, в която има вода до средата. Как я оценява оптимиста и песимиста.
За мен лично, винаги ще е наполовина пълна ;)

снегът говори възторжено!

чрез които общуваме :)
поздрав!

мила! и аз така го искам това дете, не желая да го загубвам, просто не бих понесла загубата...
поздравявам те!

хубаво посрещане на новата година
желая ти сега
и знай че в моите очи си мила,
и ценна душа!
:))))))))))

Да, същото е. Колко пъти се уличавам в повече песимизъм отколкото е здравословно. Ето тази задачка си струва да бъде решена, нали?

Струва си, само ако ти сама вземеш решението.
Такова нещо не може да ти бъде наложено от вън :)

Мисля по тези въпроси.Решенията са вътре в нас. Само трябва да ги изберем.И да ги изпълним...

Детето си е чист извор на възторг!Снежинките в ореола на уличните лампи ми приличат на играещи деца...

Тишината съдържа всички звуци в хомеопатични дози. Затова е лечебна.

Всеки път ми казваш чудесни думи. Благодаря ти от сърце, мило момиче! И на тебе: щастливо посрещане на 2009-а! И детето в теб да си остане...

особено ми е...
Ти когато ме четеш, усещаш ли същото?

Усещам, че по нещо много си приличаме. По силата на емпатията. По желанието да зарадваме другите. По социалната чувствителност... Също - по тънкия нюх за духовните ценности. По липсата на расови предразсъдъци. Разбира се, - по стремежа към универсална любов!... Оказа се - по много неща. Затова бързо ме разпозна.Хаирлия да е, както казват старите хора!

например, следващия след този постинг не бих могла да напиша аз. Не мисля нито за награди, нито за наказания, нито за амнистия. Не вярвам в края. Живота е вечен в различни форми.

Със съзнанието си изповядвам същите истини и същите ценности като теб. Но наистина настроенията ми са променливи. В стихотворенията са отразени различни мои проекции. Човек не е само един и това в изкуството най-много личи. Животът е вечен, но тъй като ние сме временни, носим белезите на течащото време. Аз поне съм изпонасечена... А иначе по принцип всички сме си различни и това е хубаво! И аз не вярвам в края...

http://www.youtube.com/watch?v=5zbQnKvwaBg
http://www.youtube.com/watch?v=Y9KT4M7kiSw&feature=related

Само Божествената искра в нас е константна. Всичко друго е променимо. Това е нашата безценна свобода!