Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.01.2009 01:54 - РИТУАЛ
Автор: troha Категория: Изкуство   
Прочетен: 2490 Коментари: 15 Гласове:
0



Ще легна, ще заспя и ще сънувам.
Ще стана, ще закуся и ще тръгна.
И после ще повторя ритуала
на моя всекидневен път нататък.
Към нещото, разпалило кръвта ми
за скок или за полет в неизвестното.
Към нещото, все бягащо от мене,
тъй както бяга времето от себе си.
От опит зная - няма да го стигна.
Но иначе ще бъда просто камък,
роден единствено да съществува. 
А жива съм! О, в мене е заложен
върхът на непосилна, светла жажда! -
след нещото, от нещо все привличана,
за нещо все към залеза да тичам...



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. basta - подавам ти ръка, ако искаш заедно да ...
06.01.2009 02:05
подавам ти ръка, ако искаш заедно да тичаме...по-точно да полетим...към залеза...
с това много ме докосна, да знаеш!
прегръдки от мен!
и хубава нощ!
е, и мен сън ме не хваща...като виждам и теб :))))
цитирай
2. kasnaprolet9999 - Винаги е хубаво да има след какво да тичаш,
06.01.2009 09:48
иначе си умрял отвсякъде, няма ли живец и надежда да достигнеш нещото. Пожелавам ти успех по пътя и да не бъдеш сама.
цитирай
3. stasja - хубав
06.01.2009 10:03
ритуал! :) поздрави!
цитирай
4. troha - basta:)
06.01.2009 10:51
Наистина съм совичка. И ти си. Бездруго заедно сме в нощите и дните!
цитирай
5. troha - kasnaprolet9999 :)
06.01.2009 10:53
За малко да остана сама, но успях да продължа дуета. А пожеланията за успех са винаги актуални.
цитирай
6. troha - stasia :)
06.01.2009 10:55
Да благодарим на Бог! Поздрав и на теб!
цитирай
7. martiniki - ама разбира се -
07.01.2009 16:06
хоризонтът все мами...;)))

цитирай
8. troha - martiniki:)
08.01.2009 00:03
I kum izgreva, i kum zaleza...
цитирай
9. victoriavselena - това е нещо познато
08.01.2009 08:43
аз взе се виждам или в полет или в неподвижен камък. Какво нима съм забравила да се придвиждам крачка по крачка? Това много ме занимава в момента. Имам модела - или стоя задръстена на едно място или с един скок,полет вече съм там. Някакси не виждам пътя, ли не ми се иска и нямам търпение да измина пътя с всичките му етапи? Много ме размисли. Благодаря.
цитирай
10. rummi - да,"котва" е ежедневието,
08.01.2009 11:36
пристанище е на стабилност.
цитирай
11. compassion - Наистина ме потресе
08.01.2009 12:46
Пак същото усещане за споделена идея. Но това изречение - не.
"От опит зная - няма да го стигна."
Вярвам, че някога някъде ще стигна там при извора.
Пекрасно поетично изражение на нещо, което други със стотици думи не успяват. Браво!!!
цитирай
12. troha - victoriavselena :)
08.01.2009 17:50
А на мен ми е познато това нетърпение да измина пътя до целта. Много си патя. Това е свързано с дадености като слънчев знак, номерологични характеристики, темперамент и т.н. Аз съм се анализирала достатъчно. Но едно е да знаеш - друго да съумееш. Това е драматичното. И интересното в живота. Все пак смисълът е в преодоляването на онова, което ни спира развитието. Ти ги знаеш тези работи по-добре навярно от мен!
цитирай
13. troha - rummi :)
08.01.2009 17:59
Морякът е моряк не само защото пътува в морето, а защото излиза и се връща пак в престанището. В пристанището е смисълът на неговия път. Там са легендите за него, там са жените, които го чакат, там той е герой! Да хвърли котва у дома е кратък, но благодатен дар за неговите моряшки подвизи... Малко се отдалечих от стихотворението, но ти ме провокира. И се получи нов мотив.
цитирай
14. troha - compassion:)
08.01.2009 18:02
От опит зная какво е мамещото нещо - копнежът по съвършенството. А то постижимо ли е? Разбира се, че казвам: ще го стигна, ще се получи, ще се добера до върха! Но все съм на педя под него...
цитирай
15. compassion - и аз така...като всеки човек
08.01.2009 19:59
съвършенството е божествена категория
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: troha
Категория: Поезия
Прочетен: 264391
Постинги: 86
Коментари: 780
Гласове: 3761
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031