Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.01.2009 22:47 - ИНСТИНКТ
Автор: troha Категория: Изкуство   
Прочетен: 2044 Коментари: 14 Гласове:
0



Какво ли ме очаква по-нататък
под сухата закрила на панелите,
където не е изворна водата
и не е с дъх на липов цвят постелята?

Дали ще ме заварва всяка възраст
в минута, по рождение уречена -
тъгуваща, смълчана, все по-възлеста,
покорна, отстъпчива и обречена?

Съдбата е заключена безкрайност
и нейните врати за нас са скришни.
Какво ли ще изгубва в тези стаи
душата ми, запътена към нищото?

Дано да не изгубва, как го искам! -
инстинкта безпогрешен на калинките,
които упорито търсят изход
единствено нагоре - за да литнат!



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. dessykg - Отново страхотен стих! Ако по...
09.01.2009 23:39
Отново страхотен стих!
Ако по-често следваме инстинкта, а не разума, може би ще сме по-щастливи.
Поздрави :)
цитирай
2. basta - единствено нагоре, за да литнат...
09.01.2009 23:46
единствено нагоре, за да литнат!!!
амин! друго не ни трябва!
лека!
цитирай
3. troha - dessykq :)
09.01.2009 23:53
Замислих се. Интуицията е по-близо до инстинкта, защото той е по-близо до самосъхранението и оцеляването. Значи си е така. На права път сме! И от мене: нощен поздрав!
цитирай
4. troha - basta :)
09.01.2009 23:55
Да, амин! И лека нощ, совичке!
цитирай
5. eleonoraknyazheva - :)
10.01.2009 11:10
:))
цитирай
6. rummi - май редно е
10.01.2009 13:34
самата ти да бъдеш извор с дъх на липов цвят :-)
цитирай
7. troha - О, rummi!
10.01.2009 13:55
Малко съм попрецъфтяла... Това - между нас казано:)))))) Но ти благодаря от сърце!
цитирай
8. troha - eleonoraknyazheva:)
10.01.2009 13:57
;)
цитирай
9. compassion - Не знам
11.01.2009 20:01
но "душата ми, запътена към нищото?"
не ми се вярва. Хайде, остави, нека поне мечтите ни да са красиви...
цитирай
10. troha - Мила compassion!
11.01.2009 23:23
Стихотворението е по-отдавнашно. То ме изразява в оня момент. Вече зная, че категорията "нищо" има и друг смисъл. Правя си малко разходки напред - назад в писането, за да се проверя. Установих, че в някои стихотворения предположенията ми са се сбъднали. Това потвърждава тезата за положителното мислене!!!...
цитирай
11. compassion - Аааа, значи срещнах троха от предишен хляб
12.01.2009 00:15
Добре, харесвам хората в динамика...много са ми истински, а онези в застинала еднаквост по-трудно се вместват в представите ми за човешко...холандски роботи....е, добре де, и те са хора, но много са ми други.
цитирай
12. troha - Да, compassion :)
12.01.2009 20:07
От всичко най-вече държа на човещината! На откликването, на съпреживяването, на споделянето. Аз без хората не мога! Затова съм и тук. Искам всеки миг, ако може, да бъде пълен с изненади, със слънце, с интересни срещи...
цитирай
13. gitchkagramatikova - В ситуации на несигурност...
14.01.2009 22:57
се притесняваме за инстинктите си, но те са там, в нас закодирани, и не ще ни разочароват. Освен ако не се предадем и ги отхвърлим напълно. Тогава силата на природата е слаба да ни защити... :))
Хубаво стихотворение!
цитирай
14. troha - gitchkagramatikova :)
20.01.2009 12:22
Благодаря за коментара. В твое лице виждам един подготвен и прецизен читател, на когото мога да имам доверие!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: troha
Категория: Поезия
Прочетен: 264355
Постинги: 86
Коментари: 780
Гласове: 3761
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031