Боже, Бързо отдалеч
Ти ела със огнен меч!
Да разпръснеш на парченца
всички тия тук нещенца,
дето в тъмнината шават 
и към мене приближават...

Ако може, изведнъж
направи ме страшен мъж!
Много, много смел да стана,
за ушите да ги хвана,
да прогоня с Теб, Могъщи,
лошотиите от къщи.

Че отдавна съм голям,
а да кажа ме е срам,
леле Божичко, от тях
колко много ме е страх!

ИЗ "МОЛИТВЕНИЧЕ"

чудесна си!
това ми напомни за мен, като бях дете...
много ми напомни...
хем едни тежки спомени, но пък същевременно и едни мили такива...
поздрави сърдечни!

Детството си е детство - винаги с една октава по-високо от другите възрасти, нали? ;)))) Поздрави на теб и на твоите малчовци!!!

ами...аз ако трябва да си призная...моето детство май още не е минало...ама като ми е добре така...
благодаря, малчовците едва преди малко заспаха, големи пумпали са!:)))

как усещаш добре детската психика. Аз също се опитвам да общувам с децата, приятно ми е.

Пише ми се за деца, но тук в блога май хората нямат интерес към този вид творчество. И затова не продължавам да пускам детски. Радвам се, че те усмихнах.:):):)

moge da se poiavi gospod