Цивилизации са процъфтели
една след друга като огън вечен.
В нозете ни под наносни постели
лежи живот, от времето отречен.

Приготвено е всичко, за да можем
за часове да се стопим и ние.
И нашата ли сянка там ще сложим -
където нищото ще я изпие?

Не знаем. Само станалото помним.
Но то е пясък - чезнат в нея
следите на страста ни главоломна.
Забравата е начин да живеем!...

е, с този силен финал! аплодисменти!!! :)
мисля, че да забравяш е най-хубавото ни качество - иначе животът ни би се превърнал в ад
поздрави!

Мислила съм по хипотезата да имаме неизличима памет. Струва ми се, че тогава щяхме да помним опита от грешките си и нямаше да ги повтаряме. Също - щяхме да бъдем пълни с повече живот. Но кой знае? Може да си права за ада... Поздрав и на теб!

умно и нежно кокиче :) И специални поздрави за "Молитвениче", надявам се да го намеря.

Забравата има много специални функции в психиката. Грешките си повтаряме, не защото сме забравили опита, а защото не сме променили начина си на мислене и мозъка ни се ръководи от същите патрони за действие.
Хареса ми стиха ти, мила. Много.
Забравата е начин да оцелеем.

По ум и нежност не мога да се меря с теб! Ще се радвам да ти пратя "Молитвениче" като на приятел - на някакъв адрес. Иначе го има в православната книжарница в София. Благодаря за посещението!

Малко излиза, че съм против природата, но не е така. Просто разсъждавайки върху това с какво сме надарени, намерих за себе си, че е печално да забравяме и неща, които е хубаво да помним. Но после заключих, че това е начин "да живеем", което е синонимно на "да оцелеем". Това ни събира в мисленето. Печално е, че нямаме криле например, но имаме индивидуален дух.Сложно е всичко, затова трябва да се мисли и дълбае навътре... За да стигаме до истината. Привет!

върху думите, които използваме. Казваш "Печално е, че нямаме криле например, но имаме индивидуален дух." Какво са крилете и колко високо могат да ни вдигнат над всичко съществуващо? А духът е всъщност това, което ни издига. Права си! Защо завиждаме често на птиците, когато имаме този дух? Още една истина зад клишетата....благодарение на теб.
Привет:))

Зад всяко клише е имало първородна истина. Дори думата живот е едно клише, но зад тази дума се крият всички събития, станали с естеството. Ти ми даваш една идея: за реабилитиране на клишетата! ;))))))))

Представям си как поетично-философски ще го направиш. Нямам търпение да те чета.

Забравата е трудният начин да продължим да живеем...защото няма забрава.