Сърце, не ми доказвай,
че от теб съм неотделима.
Решена бях да не погазвам
съвестта си непоколебимата.

Решена бях и още мога
с разум болката да потисна.
Но защо, защо тревогата
над душата ми пак надвисва?

Бряг на чувствата, ти къде си?
Дай ръка да спра на кея!
Дай ми мъничко равновесие!
Дай ми сили да остарея...

Хубаво е !

между чувствата и логиката, разума и сърцето.
Имам много особено мнение. Не искам да ти противореча. Утре ще го споделя, ако желаеш.

Благодаря!

Очаквам!

Болката не трябва да се подтиска, а да се потърси корена й. Не я мрази и не я отричай. Дай й да се изприкаже. Тя не е толкова страшна, когато я погледнеш честно в очите... най-често това е желание за приемане, признание и обич. Щом е в конфликт със съвестта ти, значи ти си я обременила с оценки, осъждане, квалификации, чувство за дълг и за вина. Мило, остави предразсъдъците, суеверието, старите принципи и разбирания на несъвместими вече времена. Всичко се променя...природата, обществото...целия живот. Защо искаш ти да стоиш консервирана същата завинаги? Остави сърцето да чувства. Тревогата нараства от непрекъснатото бърборене на Егото, което обича да раздава „ум и разум”, да обяснява кое е „добро” и кое е „зло”. Няма такива неща. Всичко е относително. То ни държи в окови, в рамки, за да ни управлява по-лесно. Позволи си да се отвориш за нови мисли, нови хора, нови подходи. Не се страхувай от промяната! ЖИВЕЙ! Не се оставяй да те завладее мрачната мисъл за края. Няма край! Може да посегнеш на живота си и да умре тялото ти тук, но това не е края. Равновесието, хармонията е в това не да бъдеш абсолютен безпогрешен ангел, а да си останеш човечна, позволила на позитивните и негативните енергии в себе си да са това, което са, да се проявяват, но да не вземат надмощие, а да се балансират в състрадание и разбиране на чуждата и своята болка (имай милост и към себе си); в благодарност към Бога, другите и себе си за любовта, която изживяваш и за свободата да избираш (да взимаш решения и носиш отговорност). Другото е надежда, но тя само те крепи. Вярвай в себе си! Вярата дава крила.

Толкова хубаво и точно си ми го казала. Всичко разбирам. И всичко приемам. Но съм на пътя. Просто се движа нататък. Крайната спирка, или по-точно - спирката, където да намеря това, за което си ми писала, е все още на разстояние. Често нямам милост към себе си, да. И губя вяра в способностите си, също да. И пак, и пак се съвземам. Знам за зловредието на егото. Знам за повсеместната промяна днес.Знам, че вярата дава крила.Но може би има хора, които по-лесно стигат, а други дълго се лутат преди да стигнат. Различни сме, нали? Само по принцип сме едни и същи - човеци. В името на това, общото, което ме прави осъществима възможност в смисъла, който ми разкриваш, ти благодаря от сърце!Безпогрешен ангел...Мечтала съм да бъда, но вече знам, че е утопия. На земята няма нищо по-високо от земята - това е една моя сентенция, която си ми харесва много и която олицетворява твоята идея за човечността. Боже, укрепи вярата ми!