валях над теб от небесата
                     с пролетно вдъхновение
                     но ти не беше земята
                     предназначена за мене

                     напоих безплодието
                     напоих безнадежността

Научих се търпеливо да чакам
да разрушиш стените в тебе
от безнадеждност издигнати
и да погледнеш жадно нагоре.

Научих се от небето да валя
с пролетно вдъхновение,
за да поникнат в теб цветя
и да ме обкичиш като дойдеш.

Водата ще си намери мястото, а миниатюрата ти е чудесна.