Някъде в ъгъла стърже мишка.
Вън есента се оплаква.
Спят синчетата, топло дишат -
татко им спи в очакване...

Аз над листа съм отново наведена
и ми мирише на кухня.
Нищо, нали по пътеки неведоми
мислите пак ще хукнат.

Мина денят, припечелих за утре,
спържих кюфтета картофени.
Иде нощта и сред думите срутени
свят ще градя - от строфи.

Тъжна душа, без късмет орисана -
дай й поднебие бяло.
Няма да легне един път и хрисимо
сън да сънува в тялото си.

Все не харесва - ни дом, ни прегръдка,
все й е тясно в покоя.
Гони все нещо - типична хрътка.
Боже, пази, че е моя...

Свят ще гради. А светът и нехае -
тленни богатства трупа.
Ето я, спряла, отчаяно лае -
вие пред празна хралупа...

ти си мила душа!

знам, че има в живота тъга
и нерядко и болка има
но най-хубавото за една душа
е че може да лети...
и без крила...
защото е частица малка
от един Небесен свят
там просто няма болка
а само Светлина
и щом копнеж душата има
за полет във това Небе
аз знам, че топлина за нея има...
и знам, че е добре...
дори в тъгата нека е благословено
твоето сърце!

приеми най-сърдечни поздрави :)

И понеже не мога да напиша стих по-хубаво от теб и от нея, реших да ти предам част от текст, който получих неотдавна от български приятел:
Един ден Сатана и Исус разговаряли. Сатана току що се бил върнал от Едемската градина, и започнал да се хвали и перчи: " Току що хванах хората . Поставих им капан, изпитана клопка на която знаех, че няма да могат да устоят!" "Какво ще правиш с тях?" попитал Исус Сатана отвърнал, "O, ще се позабавлявам! Ще ги науча как да се женят и развеждат, как да се мразят и обиждат, как да пият, да пушат и да псуват. Ще ги науча как да създадат оръжия и бомби и да се избиват един друг. Наистина ще се позабавлявам!" "И какво ще правиш с тях след това?" попитал Исус. "O, ще ги убия," Сатана отвърнал гордо. "Колко искаш за тях?" попитал Исус. "O, не ти трябват хората. Те не са добри. Ти ще ги вземеш, а те ще те намразят. Те ще плюят върху тебе, ще те проклинат и ще те убият.. За какво ти са!!" "Колко?" Той попитал отново. Сатана погледнал Исус и отвърнал презрително, "Всичката твоя кръв, сълзи и твоя живот" Исус отвърнал, "ДАДЕНО!" Тогава Той плати цената.

Хубав стих и близко усещане -
"Нищо, нали по пътеки неведоми
мислите пак ще хукнат"

Ама , разбира се - толкова е непредсказуема поезията и толкова много дава нейният свят...повече отколкото отнема.
(оптимистичната аз ;)

На минимума максимума вземам ,
и уча се да съм щастлива..
Към март ще свърши зимата ,
ще дойде пролетта красива ,
а с нея и надеждата за ...
мъничко любов !

И ти живееш неподелена между небето и земята!
Благодаря за сърдечните ти думи!

Наистина, какъв късмет, че сме се родили в тези хилядолетия. Всеки наш грях е изкупен с кръвта на Христос.Но може би защото не сме се научили да обичаме като Него, затова душите ни страдат...Благодаря за посланието!

Да, поезията е вид психотерапия. Аз съм жива благодарение на нея. Изговаряйки и осмисляйки проблемите, вече ги усещам по друг, по-поносим начин.:)

Значи си се научила да живееш мъдро. Браво на теб!

pesnata dusa i kazus e postavena na licniot sajt na nikodin cernodrimski
http://cernodrimski.ucoz.ru/
posetetgo i pogledajtegi pesnite
voedno ve pokanuvam da go posetite sajtot
www.cernodrimski.com
kako i blogot
www.cernodrimski.blog.bg

Для того чтобы получить ответы на интересующие вопросы зайдите на наш сайт http://expert-mo.com/

автоэкспертиза серпухов
оценщик ильинский
оценочная компания железнодорожный
оценка автомобиля правдинский
оценочная компания нахабино
авто экспертиза уваровка
независимая экспертиза люберцы
авто экспертиза дмитров
независимая оценка красково
автотехническая экспертиза оболенск