Несметно време ви разделя,
децата ми. Какъв закон!
Нощувате в една постеля,
но само в първия сезон.

Нататък - центробежна сила.
Нататък - неизвестен курс.
Съдби с неповторимо било.
Живот по незапомнен вкус.

А всяко семе себе си повтаря -
пшеница от пшеница. Друг закон!
Единни от рождение до старост
умират на дървото клон до клон.

В безпаметния свят се отразява
самата вечност и над него бди.
Човекът в себе си човек посява
с печална вяра да се прероди.

Къде е смисълът на всяко братство?
На всяко майчинство? О, боже мой,
душите ви са моето богатство,
но кой от вас ще го  опази?
Кой?...

трошице, дано опазят децата ни несметното богатство!

Все раждаме добри деца, а светът е пълен с грешници...

но не ги познаваме и затова си мислим, че са грешници. Много често съдим по външни неща.
Във всеки човек има божествена душа. Богатството само се пази. Сега трябва да го съберем, за да заблести с първоначалната си светлина и да покаже пътя на заблудените.
Поздравявам те за хубавия стих! Много може да се мисли. Трябва ми нов прочит след време.

От същото си страдала в годините.
Родът голям, дървото с много клони.
Но, ти си оцеляла, а виновните
дълбоко спят в земята, помниш ги .

Каква е тая гадна повторяемост?
Щафетата достойно си поела,
а аз на твойто място сядам,
вината си след тебе да приема.

От същото си страдала в годините,
животът наш, дървото с нови клони,
разбра ли смисъла на думата роднини,
кажи ми го, ако го помниш!