Постинг
11.05.2009 18:36 -
КОГАТО МЪДРОСТТА МЕ СПОЛЕТЯВА
От много мъдрост ли, от много страх ли
съмнявам се все повече във всичко.
Пороци ли завъдих, остарях ли,
не зная, но остана ми едничко
съмнението - тайно да ме храни
с отровна мисъл, че живея сляпо.
Съмнение, внушаващо ми странно
усещане, че съм животно с лапи,
което тъпче по земята злостно
и напосоки всичко сграбчва,
и праинстинктът глад напред го носи
в ръцете си като добра играчка.
И само в мигове, когато срещна
страдание по пътя си, проглеждам.
Тогава част от него се усещам
и вдигам прояснена тежки вежди.
Обзема ме екстаз, че съм намерила
познание, в което да потъна -
по детски смела, гола и уверена,
че истините нямат двойно дъно...
Благословени мигове на святост! -
когато мъдростта ме сполетява.
Когато е страданието патос
на разума ми, който просветлява.
съмнявам се все повече във всичко.
Пороци ли завъдих, остарях ли,
не зная, но остана ми едничко
съмнението - тайно да ме храни
с отровна мисъл, че живея сляпо.
Съмнение, внушаващо ми странно
усещане, че съм животно с лапи,
което тъпче по земята злостно
и напосоки всичко сграбчва,
и праинстинктът глад напред го носи
в ръцете си като добра играчка.
И само в мигове, когато срещна
страдание по пътя си, проглеждам.
Тогава част от него се усещам
и вдигам прояснена тежки вежди.
Обзема ме екстаз, че съм намерила
познание, в което да потъна -
по детски смела, гола и уверена,
че истините нямат двойно дъно...
Благословени мигове на святост! -
когато мъдростта ме сполетява.
Когато е страданието патос
на разума ми, който просветлява.
Почувствах това стихотворение много близко до себе си.
Днес се наплаках заради много неща, за които съм си стискала сълзите по-рано или не съм била готова да се излея.
Да благодарим на Провидението за тези мигове, защото тогава се чувстваме малко или много по-възвишени и усещането за пречистване е несравнимо с нищо друго.
цитирайДнес се наплаках заради много неща, за които съм си стискала сълзите по-рано или не съм била готова да се излея.
Да благодарим на Провидението за тези мигове, защото тогава се чувстваме малко или много по-възвишени и усещането за пречистване е несравнимо с нищо друго.
ти ми взе думите. искам да прочета КОГАТО МЪДРОСТТА МЕ СПОЛЕТЯВА много, много пъти.
цитирайи аз го препрочитам със затаен дъх.
цитирайКогато мъдростта ме сполетява,
(обикновено случва се внезапно),
невидима ръка отделя плява
от житото на разума ми златно.
Отдръпва сякаш тъмните завеси
и то със сила нова заблестява.
Тогава зная, Господи, къде си,
когато мъдростта ме сполетява...
За втори път съм тук!)Страхотно е!
Браво!
цитирайБраво!
Да, Бог ни говори чрез книгата на живота - чрез символиката на хората, вещите, условията, чрез въздействието на живата и мъртвата природа /макар че едва ли има нещо мъртво в света/. И преодоляването на всяка една трудност, на всяко изпитание на моралните ни и физическите ни сили ни води към издигане над обичайното в нас. А страданието направо ни хвърля в най-дълбоките небеса, където извира светлината - стига да е докоснало духа ни. Благодаря ти, мила Елеонора, за продължението на идеята!
цитирайЗатова се открихме бързо с теб - защото си взимаме една друга думите от устата... Шегата настрана, това е толкова радващо! Благодаря ти за отклика на душата!!
цитирайВече съм ти казала, че ти харесвам стиховете. Значи се е получила взаимност. Благодарна съм на случая, че ни срещна!...
цитирайБлагодаря за оценката! И се радвам, че се връщаш при мен. Аз също те харесвам!
цитирайни изпраща изпитания?
"И само в мигове, когато срещна
страдание по пътя си, проглеждам."
Всъщност не питам, знам го от опит...
Много силно стихотворение, поздравления!
цитирай"И само в мигове, когато срещна
страдание по пътя си, проглеждам."
Всъщност не питам, знам го от опит...
Много силно стихотворение, поздравления!
Тук съм, благодарение на Ели, но вече зная пътя и ще се отбивам и сама. ;-))
цитирайзабравям даже моя блог.бг
да проверя,където си
почетена отдавна.
Прости небрежността ми,
о, Троха! ;-)))
цитирайда проверя,където си
почетена отдавна.
Прости небрежността ми,
о, Троха! ;-)))
Всяко страдание е един урок. Ние сме в училището на живота и това е смисълът на растежа. Знаем го, но никак не ни се страда и все си казваме: Защо, Боже? А просто трябва да помислим какво ни се дава като знание чрез страданието. Има стари и неумъдрели хора, а има млади и много мъдри... Благодаря за поздравленията!
цитирайВинаги ще бъдеш добре дошла! Стига да намираш удовлетворение. Аз не пиша много често, така че има време!
цитирай"Забравата е начин да живеем..." - това е стих от друго мое стихотворение. Така че всичко си има смисъл, мила Лили!
цитирайно не са най-мъдрите сред нас. Те го гледат през апаратите си, а не през сърцето си. Сам да изпиташ болката... не само своята, но и чуждата... така се приближаваш към мъдростта и истината.
"КОГАТО МЪДРОСТТА МЕ СПОЛЕТЯВА" е толкова ескрено, че силите ми стигат само да поплача. Обичам те!
цитирай"КОГАТО МЪДРОСТТА МЕ СПОЛЕТЯВА" е толкова ескрено, че силите ми стигат само да поплача. Обичам те!
Колко вълнуващо е да прочета едно Обичам те! от толкова делеч и от човек, с когото не съм се виждала. Приемам го като много скъпа оценка, която ще ме топли дълго!
цитирай